Срещу анонимните сигнали, доказване на презумпцията за невиновност, необжалваемостта на актовете и големите правомощия на антикорупционното бюро.

По тези въпроси, а и за отнемане на незаконно придобито имущество, спориха с часове в пленарната зала опонентите на антикорупционния закон на вицепремиера Меглена Кунева.

Законопроектът за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество мина на първо четене с широка подкрепа.

Законът ще засегне не само висшите чиновници, но и седем милиона българи и е основа за политическа репресия е основният мотив на критиците.

В България корупцията вече застрашава националната сигурност, става дума за извънредно законодателство - са аргументите на подкрепящите закона.
Според Славчо Атанасов ("Патриотичен фронт"), ако проектът остане така, ще запазим сталинова Русия - обвиняемият да доказва своята невинност. Ще родим класическа политическа бухалка за разправа с опоненти, смята и колегата му Валентин Николов, цитиран от БТА.

Като подчерта, че групата принципно ще подкрепи текстовете, за да няма съмнение, че е срещу борбата с корупцията, Йордан Цонев (ДПС) изрази несъгласие с начина на налагане на закона, представен като лакмус на желанието да се премахне този порок. 

Цонев посочи, че анонимните сигнали могат и да са клевета. Има вариант сигналът да не е анонимен, но Националното бюро за предотвратяване на корупцията да запази в тайна името на подателя, докато трае проверката и ако е неверен, да са подведе под отговорност, предложи той.

Нонсенс, според него, е проверките на имуществото да са за 10 години назад, а в същото време резултатите от данъчните одити да се пазят пет години - затова сроковете трябва да се изравнят.

Съпартиецът му Хамид Хамид обърна внимание, че в основната си част разпоредбите ще действат срещу всеки гражданин с имущество, за което се предполага, че е получено по незаконен начин, а няма да засягат само висшите етажи на властта. "Т.е. ще се проверява всяка кокошка как е закупена по селата", обобщи депутатът.

С анонимките връщаме времето на Вишински, обяви и Кирил Добрев ("БСП лява България"). Текстовете са спорни политически и професионално, но ще минат, защото това е цената за спасение на управлението, на коалицията, смята депутатът. 
Според левицата корупцията може да бъде ограничена само ако обществото стане по-богато и справедливо, но това правителство не е предложило нито една мярка в тази посока.

Напълно излишен закон, заяви лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Подавате заявление пак да станете еврокомисар, г-жо Кунева, каза той и нарече Бюрото "Гестапо", което може да се обърне срещу авторите, когато вече не са на власт.

Иван Иванов (АБВ) отбеляза липсата на анализ защо се предвижда една или друга мярка, оценка на въздействие какво се очаква да се постигне, и това може да даде основание за неправомерно прилагане на закона. Запазвала се и практиката конфликтът на интереси да се третира като корупционна практика, не било ясно също откъде ще се намери необходимиятекспертен капацитет за новия орган.

Създава се орган, който няма да конфискува имущество, а ще внася искове в съда, обърна внимание на критиците Димитър Лазаров (ГЕРБ).

Съпредседателят на ПГ на РБ Найден Зеленогорски увери, че никой не иска да създаде машина за политическа репресия. Той щял да предложи разширяване още на кръга на наблюдаваните лица. 

Другият съпредседател - Радан Кънев, разкритикува групите, които ще подкрепят закона заради заглавието му, а не заради съдържанието. Той изрази опасение текстовете да не бъдат осакатени между двете четения, защото според него трябва да има наказани.

В България корупцията вече застрашава националната сигурност, категоричен бе Методи Андреев (ГЕРБ). Има икономика на картелите и корпорациите, нямаме върховенство на закона, той работи за тези, които имат властта и капитала да си купят недосегаемост, са сред доводите му в подкрепа. Андреев също вижда проблем в тълкуването за обратната тежест на доказването на невиновност и смята, че разпоредбата може да падне в Конституционния съд. 

На конфискацията на имуществото трябва да се гледа като на превантивна мярка срещу извършване на бъдещи престъпления, разясни политикът. Той отбеляза, че законът е насочен срещу лицата, които вземат подкуп, но трябва да се намери начин да бъдат "ударени" и тези, които дават. Според него е добре в кръга на проверяваните да влизат и членовете на НСТС, тъй като са висши представители на синдикати, държавни органи и бизнес. 

Заместник-председателят на НС Иван Иванов (РБ) обясни, че анонимните сигнали работят в повечето държави и всичко е въпрос на професионализъм на самите инспектори - ако са добросъвестни, ще си свършат работата. За обърнатата доказателствена тежест разясни, че става въпрос за извънредно законодателство и депутатите трябва да се съобразят с този факт.

Все пак Иванов отчете и риск от предвидената пълна независимост на Бюрото, защото може да се стигне до самоуправство. 

"Законът не е добър, защото заплашва голяма част от българските граждани да бъдат преследвани", оцени го Явор Хайтов от ПГ на "БДЦ-Народен съюз". Той поиска гаранции от вицепремиера Кунева, че нито един наш сънародник няма да бъде засегнат без причина.

Забранени теми няма да има и между двете четения ще обсъдим всичко, което ще ни даде възможност да направим още по-добър закон, каза Меглена Кунева.