Сериозно либерализиране на режима за предсрочно освобождаване на осъдени за лишаване от свобода предвиждат нормативни промени изготвени от Министерство на правосъдието. проемните се подготвят в Закона за изпълнения на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), коментира агенция БГНЕС.

Законопроектът вече е качен в сайта на правосъдното министерство, както и в Портала за обществени консултации Strategy.bg.

Конкретно за предсрочно освобождаване се предвиждат следните положения:

- при изтърпяно не по-малко от една втора от наложеното наказание;

- при изтърпяно не по-малко от една трета от наложеното наказание, когато е осъден за първи път за престъпление, извършено преди да навърши 21 години;

- при изтърпяно не по-малко от две трети от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив.

Всички тези мерки минават като промяна в Наказателния кодекс чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнения на наказанията и задържането под стража.

Предлаганите изменения в ЗИНЗС се налагат заради пилотно решение срещу България на Европейския съд по правата на човека, според което страната ни нарушава Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Изпълненията на препоръките трябва да се осъществи до 1 декември 2016 г. ЕСПЧ постанови, че в България съществува системен проблем с лошите условия в местата за лишаване от свобода и липсват ефективни правни средства за защита срещу тези условия, пояснява в проекта на Доклад до МС министърът на правосъдието Екатерина Захариева. Работата по изменение на нормативната уредба започна още от екипа на бившия министър на правосъдието Христо Иванов. Тогава стана ясно, че като участник в Работната група по измененията са привлечени дори представители на неправителствената организация на лишените от свобода у нас, ръководена от осъдения за убийство австралийски гражданин Джок Полфрийман. Сега се оказва, че либерализирането на режима за предсрочно освобождаване на затворници е само част от правата, които лишените от свобода получават чрез предлаганите от правосъдното ведомство поправки.

Правосъдното ведомство предлага в ЗИНЗС да се регламентира, че лишените от свобода у нас ще разполагат с минимум 4 кв.м. при изтърпяване на наказанието си. Това обаче може да доведе до сериозно завишаване на делата срещу България пред ЕСПЧ, ако се окаже, че страната ни не може да покрие този стандарт, с оглед наличието на около 10 000 затворници у нас. Наред с това, занапред съдът няма да определя типа затворническо заведение, в което ще осъдените ще изтърпяват наказанието си, а единствено първоначалния режим за това. Тези правомощия ще бъдат поети от ръководството на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, към МП.

Предлага се по-гъвкав режим за преместване на лишени от свобода, както от един затвор в друг, така и в рамките на един затвор (от затвор към затворническо общежитие и обратно), с оглед по-рационалното използване на капацитета на местата за лишаване от свобода и недопускане на пренаселеност. Предлага се преустановяване на съществуването на Комисията по изпълнение на наказанията към всеки един затвор, а правомощията й да се поемат от началника на съответния затвор. Предоставянето на възможност за осъдения при добро поведение да поиска от началника на затвора преместването му в затворническо общежитие от открит тип след изтичане на определен минимален срок на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, са други от новите “права”, които лишените от свобода биха получили, ако правителството, а после и Народното събрание гласуват предлаганите изменения.

МП предлага затворниците да получат възможност да искат от Административния съд да установи наличието на лошите условия на задържане и пренаселеност на местата за лишаване от свобода. При решение на съда в полза на жалбата на осъденото лице, ръководството на съответния затвор ще трябва да предприеме бързи мерки за подобряване на условията на лишения от свобода.

Друга част от предложените текстове биха довели до повишаване на отговорността на надзирателите. Занапред именно върху служителите на ГД “Изпълнение на наказанията” ще пада основната тежест да доказват пред съда, че не са нарушили правата на лишен от свобода, който е предявил иск.

Затворниците вече ще могат да провеждат свиждания не само със съпруг/а, но и с лица, с които са били във фактическо съжителство. Администрацията на затворите пък няма да има право да нарушава правото на тайна на водената от лишените от свобода кореспонденция. Често обаче именно писмата служат за вкарване зад решетките на малки количества дрога.

Нарушителите на реда в затвора също получават повече права. Администрацията на местата за лишаване от свобода ще налага изолация за “най-сериозните нарушения или системност при извършването на останалите нарушения” (чл. 67). Решението ще може да се обжалва пред съда. А медицински специалист ще трябва всеки ден да посещава изолатора, за да проверява какво е здравословното състояние на буйстващите затворници.

Особено внимание е отделено на института на предсрочното освобождаване. Новото е, че затворниците вече ще могат директно да комуникират със съдебните власти т.е. ще подават молба направо пред съда. С направените предложения се “цели предоставяне на възможност на всеки осъден на лишаване от свобода да получи правната възможност да подаде молба за предсрочно освобождаване, която да бъде разгледана от независим и безпристрастен съд”. От правото да искат предсрочно освобождаване ще могат да се възползвати рецидивисти. Ако лишен от свобода вече е изтърпял част от наказанието си, поискал е предсрочно освобождаване и молбата му е била удовлетворена, но след извършване на ново престъпление отново попадне зад решетките, то той отново ще има право да иска да излезе предсрочно от затвора след изтърпяване на определен срок “лишаване от свобода”. Дори и да се стигне до отказ на съда – повторно осъдено лице да бъде предсрочно освободено, то ще има право отново да поиска това след изтичането на определен срок. “Предвижда се и отпадане на сега съществуващото ограничение за минимален остатък от наказанието, когато се касае за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив. Това решение е продиктувано от убеждението, че не размерът на остатъка от наказанието следва да е определящ за предсрочното освобождаване на осъдения, а поведението му по време на изтърпяване на наказанието и показаните резултати”, гласят други от предложенията на правосъдния министър.

Правосъдното министерство изключително много държи на новия момент - възможността затворниците да искат директно от съда разглеждане на молбите им за предсрочно освобождаване, като отпадне досегашното изискване това да става след решение на затворническата администрация. Според Захариева така щял да се намали “корупционния натиск” върху служителите на затвора, които имали отношение към предсрочното освобождаване на затворниците. Няма обаче коментар дали корупционния натиск няма да се прехвърли върху магистратите, които ще разглеждат затворническите молби. Началникът на затвора или прокурор все пак ще могат да обжалват съдийско решение, с което даден затворник бива предсрочно освободен, но правоохранителните органи не са съгласни със съответния магистратски акт. И за да са защитени изцяло правата на затворниците, те ще могат лично да участват в съдебните заседания, на които ще бъдат разглеждани молбите им за предсрочно освобождаване.

Правосъдното министерство предлага възможността и осъдените на доживотен затвор да могат директно да искат от съда да заменя доживотната им присъда с 30 години затвор. “Споделя се разбирането, че осъдените на доживотен затвор не следва да бъдат поставяни в неравнопоставено положение в сравнение с останалите лишени от свобода от гледна точка на достъпа до съд, който да прецени постигнатите от тях резултати по време на изтърпяване на наказанието, и евентуално да замени доживотната им присъда с лишаване от свобода”, завършват мотивите на правосъдния министър Екатерина Захариева, с което се предлага правителството да приеме промените в ЗИНЗС, а оттам и в НК и НПК.