Изследователи са намерили първите ясни доказателства, че засегнатият от изтъняване озонов слой над Антарктика започва да оздравява, съобщи BBC.
Учените казват, че през септември 2015 г. дупката е била с около 4 милиона квадратни километра по-малка, отколкото през 2000-ата. Тази разлика е съпоставима с територията на Индия.
Смята се, че положителните промени се дължат на продължителната неупотреба на химикали, които рушат озоновия слой.
Изследването хвърля нова светлина и върху ролята на вулканите за влошаването на проблема.
Заключенията на експертите са публикувани в авторитетното списание „Сайънс” (Science).
В средата на 80-те години на XX век британски учени за първи път забелязаха драматичното изтъняване на озона в стратосферата на десетина километра над Антарктика.
Озонът е важен, защото задържа вредното ултравиолетово излъчване от слънцето. Отслабването на тази защита увеличава рисковете от рак на кожата и очни заболявания, от вреди за животните и растенията.
През 1986 г. американската изследователка Сюзън Соломон доказа, че озонът се руши от присъствието на „хлорини” и „бромини” - молекули, произлизащи от хлорфлуорокарбоните (CFC). Тези вещества бяха широко използвани – от козметичните спрейове до течностите в хладилници и климатици.
А причина озоновият слой да изтънява предимно над Антарктика е в крайния студ и много силната светлина, в т.нар полярни стратосферни облаци. В тези условия протичат реакции, които разрушават озона.
Благодарение на световната забрана за употреба на CFC с Монреалския протокол от 1987 г. положението над Антарктика започна бавно да се подобрява.
Няколко изследвания досега сочат, че влиянието на химикалите отслабва, но сегашното - според неговите автори - показва първите белези на оздравяване: озоновият слой активно расте отново.
Проф. Соломон и колегите й са извършвали подробни измервания на озона в стратосферата между 2000 и 2015 г.
По данни от метеорологични балони, спътници и симулационни модели те са установили, че областта на изтънял озон е намаляла с 4 милиона кв. км за 15-те години. Според тях над половината от това свиване се дължи единствено на по-малкото хлорини в атсомферата.
Експертите не очакват пълно възстановяване на озоновия слой да настъпи по-рано от 2050 или 2060 г. но смятат откритието си за обнадеждаващо.
Други учени, които работят в областта, оценяват изследването като „исторически значимо”.
„Това са първите убедителни доказателства, че възстановяването на антарктическия озонов слой е в ход” – казва германският учен д-р Маркус Рекс.
„Точно в момента състоянието на озоновия слой все още е наистина лошо – добавя той. - Но е важно, че ние знаем, че Монреалският протокол работи и въздейства върху размера на дупката. Това е една голяма стъпка напред.”
Други специалисти не са убедени в изводите от изследването.
Но екипът на проф. Соломон смята че „озоновата история” е добър пример как трябва да се подхожда към глобалните екологични проблеми.
„Беше забележително – казва тя. – Беше време, в което международното сътрудничество по някои проблеми вървеше добре. Бях вдъхновена от начина, по който развити и развиващи се страни работят заедно.”
