Омбудсманът Мая Манолова е отправила препоръка към трите мобилни оператора у нас да бъдат обсъдени възможностите за въвеждане на софтуер за родителски контрол и филтриране на определено онлайн съдържание. Това съобщи самата тя на форума „Съвременното онлайн общуване - опасности и защита“, който се проведе в Асеновград.
Към мен като омбудсман се обръщат граждани, които изразяват своята тревога за сигурността на децата им в интернет пространството, както и за действията на мобилните оператори за гарантиране на тази сигурност. В България мобилните оператори не предлагат специализирана услуга за деца, с която да бъде ограничен достъпа им до сайтове с неподходящо съдържание. Родителите отбелязват, че в Германия, например, са отчетени рисковете и причините за уязвимостта на децата в интернет и са предприели необходимите действия за филтриране на определено онлайн съдържание. Един от примерите са действията именно на мобилните оператори, където са създали софтуер, посветен на родителския контрол, както и са приели различни кодекси утвърждаващи правото на детето на сигурност в интернет пространството, каза тя по време на дискусията.
Омбудсманът цитира статистика , според която 75% от децата са склонни да дадат лична информация в интернет, 89 % от сексуалните предложения към децата са направени в интернет. Само 25 на сто от тези деца споделят със своите родители. А според доклад на ООН, над 75 000 педофили постоянно дебнат за жертви в интернет", каза още Мая Манолова. Тя посочи и американско проучване, в което се съобщава, че 83 на сто от притежателите на материали с детско порнография имат снимки на деца от 6 до 12 години, 39 % - на деца от три до пет години, а 19 на сто - снимки на деца под три години.
Децата прекарват над 30 часа онлайн седмично, от които над 1 час в порно сайтове, над 3 часа в сайтове за запознанства и социални мрежи. Броят на снимките, показващи сексуална експлоатация и други форми на унижение е нараснал 4 пъти между 2014-2015 г., допълни общественият защитник.
Манолова подчерта, че интернет дава нови възможности за тормоз, който се осъществява върху деца. "И това е много по-опасно от тормоза, който се оказва върху тях в училище или на улицата, защото ако агресията в училище се случва в рамките на учебния ден, то агресията в интернет може да бъде денонощно, да стигне до все по-широк кръг от деца и да вземе все повече жертви безпрепятствено", предупреди тя. Манолова отбеляза, че сигурността на децата в интернет все още е подценяван проблем у нас. Затова говори и фактът, че България няма разработена и приета Стратегия за киберсигурност и няма общ орган, отговарящ за киберсигурността.
Жалбите до мен ме ангажираха с проучване на въпросите, свързани със сигурността в интернет, при което установих, че въпреки добрите практики трябва да бъдат положени още усилия. Трябва да се заложи на публично-частните партньорства, на комуникацията и координацията между всички заинтересовани, да се инвестира целенасочено в образованието на децата и целенасоченото им запознаване с рисковете и заплахите в интернет и начините за справяне. Отделните инициативи на фирми и неправителствени организации са полезни, но сигурността на децата трябва да се превърне в устойчива държавна политика, което е и моята мисия като омбудсман, бе категорична Мая Манолова.