„В хасковското село Тракиец ще се проведат частични избори за кмет, след като Общинската избирателна комисия прекрати предсрочно пълномощията на сегашния управник Красимир Бойчев. С решение от 17 юни ОИК реши, че мандатът му трябва да бъде прекратен, защото не е спазил изискванията на закона да прекрати трудови и служебни отношения с фирми, когато встъпи в длъжност след местните избори миналата есен.”

                                                            Из информация на haskovo.net

„В пет часа сутринта както винаги удариха за ставане – с чук по релсата край щабната барака”. Това е първото изречение от знаменитата повест на Александър Солженицин „Един ден на Иван Денисович” - най-доброто, което е написал руският нобелист. Може би само Варлам Шаламов го надминава в реалистичното отразяване на ужаса ГУлаг в своите „Колимски разкази”. Как селските кметове се вместват в този лагерен сюжет, ви предстои тепърва да узнаете. Редовете по-надолу почиват на житейски наблюдения и имат характер на художествено обобщение. Четете, прочие.

6.45 ч., делничен ден: Главата тежи като гюле след снощния четвъртфинал и последвалото трето полувреме у баджанака, но трябва да се става, време е да отида да изпия първото еспресо за деня в кафене „Хасково”. Трябва да видя някои хора, а и мен да ме видят едни други хора. Да си преговоря преди тръгване от коя политическа сила станах кмет за трети път – от Реформаторския блок или от СДС. Все забравям, макар че нямам нищо общо нито с едните, нито с другите. Втория мандат бях кандидат на зелените, първия – на червените. За четвъртия ще избирам измежду ДПС и ДОСТ, ако регистрират партията на Местан, разбира се. Има време.

7.15 ч.: Сръбвам от кафето и се оглеждам и ослушвам. Заел съм стратегическа позиция – вдясно от стълбището. Моят съветник предпочита да го пие на закътано. Вижда ме навреме, отбива се, промърморва „нерде гетмиш сенелер” и отминава. Не са нужни повече приказки, всичко ми е ясно – ще разигравам план „Б”.

8.05 ч.: Нямам повече работа около общината, задават се кметът и замовете му, не е добре да ме виждат тук. Заобикалям край „Аврора” и отивам да хапна едно шкембе с две бири в „Македония”. Хубаво го прави Венко чумата, макар че актьорът Цирков все казва, че било много закашено. Той пък кога стана дерменджия, кога взе да... рецитира в улука. Така де.

8.50 ч.: Време е да отскоча до село, трябва да запиша надник, иначе – денгуба. Пък е и време да пратя братовчеда да пръсне лозята. Тая година кабернето се очертава добро.

9.05 ч.: Паркирам пред кметството. Оня брадивия даскал пак чака да пита как да запише 3 кубика дърва за зимата. Трябва да хвърля боб и да реша при кого от двамата колеги селски кметове с фирми за дърводобив да го пратя. Първо обаче ще отскоча да пия едно кафе в магазина на братовчеда и да го питам кво ще прави с оная мастика за Узункюпрю – ще я праща ли, или да. Щото Байряма е след ден-два, анадънму? Анладъм, аркадашлер. А, и да му напомня да иде да пръсне лозята.

9.38 ч.: Да не забравя от коя политическа сила станах кмет за трети път – от Реформаторския блок  или от СДС. Или беше РЗС? Много, много партии. Трябва да ги направят като в Щатите – само две. Така единия мандат ще съм демократ, другия – републиканец. Единия ще съм Клинтън, другия – Тръмп. По-следващия може да съм и Рейгън. Много съм бял за Обама, циганите от Дере махала няма да ме припознаят.

10.35 ч.: Заболяха ме пръстите от тоя тетрис, много твърди клавиатури дадоха тия от ГЕРБ. Малкия Мавър е виновен. Или беше Големия? Не помня.

11.06 ч.: Да не забравя да звънна на Делчо Митев да го питам как управлява толкова време – и при недозрелия социализъм, и при зрелия, и при недозрелия капитализъм... И все е червен, румен де. Пък аз станах като знаме от гейпарада.

11.54 ч.: Огладнях. Ще отскоча до магазина на братовчеда да го питам пръсна ли лозята и да хапна македонска наденица на скара – добре я пече чумата. Две бири ще ми дойдат добре.

12.30 ч.: Отивам да дремна.

14.05 ч.: Днес умрели двама, да видя в склада дали останаха ковчези.

14.30 ч.: Време е да поемам към Хасково, нещо твърде се заседях в това село.

„Измина още един ден, от нищо неомрачен, почти щастлив”, пише Солженицин за своя герой Иван Денисович Шухов. И добавя: „Таквиз дни в неговата присъда от края до края бяха три хиляди шестстотин петдесет и три. А зарад високосните години – още три дни се притуряха...”

Селският кмет не броеше дните до края на третия си мандат. Той щеше да изтече като предишните два. Важно беше да не забрави от коя политическа сила бе излъчен – от Реформаторския блок или от СДС. РЗС отпада, РЗС стана съветник на президента Плевнелиев. Веднъж съветник, завинаги съветник. Веднъж кмет, завинаги кмет. Жената да се оправя с фирмите.

Заспиваше Иван Денисов напълно удовлетворен. На другия ден предстоеше да се случи същото.

Недялко Бакалов