От няколко дни сме поставени пред внезапен казус, настояващ страната ни да предприеме стъпки към раздържавяване на газопреносната си мрежа, стопанисвана и управлявана от "Булгартрансгаз". Налагат ни се директни внушения как, ако не направим това, щели сме да бъде изправени пред непосилна санкция от 300 мил. евро. Толкова щял да бъде размерът на глобата, която страната ни да понесе заради осуетяване достъпа до газовата инфраструктура. Директен изразител на тези страхове се оказа лично премиерът Бойко Борисов, обяснявайки как това е нота на антитръстовите регулатори на Европейския съюз. Обяснението как страната ни трябва да избира между две заплахи е, меко казано, некоректно. Или трябвало да продадем държавния субект на газопреносната мрежа "Булгартрансгаз", или трябвало да поемем угрозата от глоба до 300 млн.евро. Премиерът си позволи открито да насочи дилемата към един от двата избора с твърдението си, как такава санкция била неприемлива за България.
Това се подчертава в позицията на депутата Манол Генов по повод настояването на Брюксел за промени в собствеността върху газовите тръби и компресорните станции в България. Ето какво казва още народният представител:
Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер е лицето, носител на тезата, че България трябва да продаде "Булгартрансгаз", а българският премиер определя такава претенция като тежък политически удар. И затова изпратил вицепремиерът Томислав Дончев да се срещнел с екипа на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Оттам последната информация е ,че тече антитръстово разследване и засега решение липсва.
Ясно е, че въпросният ултиматум е провокиран от един конкретен казус. Става дума за жалба от преди няколко години, когато "Овъргаз" е настоял да получи достъп за пренос на газ газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз", но такъв е бил осуетен, включително и като възможност за съхранение на количества природен газ в газохранилище "Чирен". Това уточнение е изключително коректно да бъде направено, за да е ясно, че казусът не е толкова генерален и безкраен като време. Напротив, към настоящия момент е повече от ясно, че той не съществува.
Опасният ход на страната ни в момента е да се поддаде на очевидния натиск, уж в защита на атнитръстов механизъм. И така, под паника от опасността за поредната загуба на стотици милиони евра да вадим на тезгяха държавна продажба. От нас се иска сами да посегнем на капитал, който е стратегическа част от националната ни сигурност. И това го знае всеки, който поне веднъж в живота си е прочел нещо за стратегическите инфраструктури на една държава. Няма почтен пазарен интерес на който и да е бизнес, който да има право ултимативно да поиска от едва европейска страна да си продаде газопреносната мрежа. Това може да се направи само в открит лобизъм на чужди бизнес интереси, които прекрасно са оценили какво е да сложат ръка върху газовата карта на България.
Преди някой да ни стряска с това колко непосилно щяло да бъде за страната ни удар от до 300 мил. евро като възможна санкция, нека си остави време да отговори на няколко въпроса. Като тези например: Каква част от годишния приход на държавния Булгартрансгаз е тази заплашителна санкция? И да не стане така, че шантажирани от угрозата за 300 млн.евро, да изгубим стратегическа инфраструктура за милиарди левове годишни приходи? И кой ще носи отговорност, ако след десетилетие напр. разберем, че "с мръсната вода от коритото сме изхвърлили и детето в него"? Най-хубавото на кошмара „енергийни монополи” в страната ни сега е, че всеки ден ни е пред очите. Да, раздържавихме преди време електропреносната мрежа на страната ни. Вероятно сме удовлетворили Европа с претенциите й да нямаме монополи и да се подчиним на антитръстово законодателство. Но бедите от това, за страната, за потреблението, за претенциите ни за инвестиции и конкурентни цени, са ежедневие. Партии си тръгват от власт и драпат за нея с точно този сюжет- как властта преди време е сглупила с подобна продажба. Сега някой иска от нас да направим същото упражнение и с газопреносната си мрежа. И го прави умишлено, всявайки паника как ще загубил едни нови милиони евра. Само между другото да сравним: защо наказателната санкция за спрения проект "Белене" за много повече милиони не предизвика такава паника у властта, както натискът за "Булгартрансгаз"?
Страната ни се нуждае от високо експертен и политически отговорен дебат, през който единствено да се реши как да постъпим със съдбата на "Булгартрансгаз". БСП държи категоричната позиция, че подобна продажба, при това пред външен натиск, ще е фатално и ще ни лиши от един от знаковите параметри на националната ни сигурност. Убедени сме, че има достатъчно механизми, законодателни и преговорни, през които страната ни да удовлетвори антитръстовото европейско законодателство и даде карт бланш за конкурентен достъп на газови оператори. Но това в никакъв случай не налага без алтернативно да си продадем газовите артерии на държавата.
След почти десетилетие членство в ЕС и в период, когато Съюзът преживява трусове от претенции и оценки на страни-членки, е време България да излезе от рефлекса „преклонена главица сабя не е сече”. Ние сме граждани на страна-членка, а не поданици на нечия колония. Ние притежаваме стратегически инфраструктури за милиарди активи и е недопустимо да ги вадим като евтина сезонна стока на пазара, за да станат чужди активи. Газовата ни инфраструктура е точно такава ценност. Неслучайно "Булгартрансгаз" има позиция в забранителния списък за раздържавяване и изваждането му от там след заплахи и натиск е катастрофа и предателство пред националната сигурност.
Енергийната реформа на страната ни не е завършена и това е добре. Дали сме пред финала й или още ближем рани от камъните по пътя, е по-малкият проблем. По-големият е, ако допуснем държавата да не е фактор на европейската карта за газопренасянето. Преди да ни плашат с това колко голяма и непосилна може да е една прогнозна санкция, нека управляващите имат куража да проверят опита на други европейски страни от Източна Европа, които са продали газопреносната си инфраструктура. Експерти казват, че опитът на Словакия напр. бил показателен. Газопреносна мрежа в частни ръце, печелещи от такси за пренос,а в същото време държава с вдигнати ръце пред всеки опит да направи услугата по-добра за потреблението или да има претенции към инвестиции.
Така че управляващите от нека не ни разказват страшни приказки за "лека нощ". По-добре е да си свършат работата навреме, преди да дръзнат да продават нещо, което е безценно за сигурността на страната. Освен ако не искат да сътворят още един тежък прецедент, заради който лесно се пада от власт и дълго се помни кой е имал смелостта да бъде национален предател с такива решения.
