Може да ги видите по кошчета за боклук, по спирки, на задните седалки на такситата, в градския транспорт. Висят на табелки по улиците, влизат на листовки в пощите, заливат рекламните спотове в телевизиите. Бързите кредити са навсякъде. Искате телевизор, лаптоп или почивка на морето? Имате болен роднина? Те са тук, готови да раздават - без много въпроси, без бавене.

Някога изцяло в тъмната част от икономиката, доминиран от хора с бухалки и тъмни очила, бизнесът с пари назаем днес изглежда различно. За две десетилетия той се поизчисти от безскрупулните лихвари и техните нискочели събирачи на дългове и сега лицето на индустрията са предприемачи с бели якички. Те инвестират много в този бизнес и искат да го превърнат от просто лихварство в нещо средно между технологична услуга и иновативен финансов продукт. Резултатът е толкова впечатляващ, че започва да притеснява банките: докато тяхното потребителско кредитиране стагнира, бързите заеми растат с по 5% годишно и вече са покрили търсене за близо 2.3 млрд. лв.

Това е добра новина за бизнеса и за онези, които ползват услугите му. Има все още огромен брой хора, които не могат да получат банкови кредити, но които имат нужда от средства. Но този бизнес има и тъмна страна. И тя не е финансова, а социална. А в дъното й е не алчността на светлите компании, а ниската образованост на част от населението.

Опитите за регулация на сектора не могат да защитят всички потребители - хората, които прибягват до такъв тип финансиране, често са в нужда, а има твърде много легални начини, по които един кредитор може да се възползва от това. Веднъж попаднали във водовъртежа на заемите, длъжниците откриват, че при всяка грешна стъпка бързите кредити имат хищническото свойство да се увеличават бързо и неумолимо. Тъй като няма легален начин, по който физическо лице да може да се освободи от непосилни задължения, единственият изход за мнозина е изпадането в нелегалност: работа в сивата икономика, доходи на тъмно и планиране ден за ден. Работодатели, които имат преки наблюдения върху случващото се, предупреждават, че проблемът е масов и засяга не само бедни и малограмотни, но все по-често млади хора, за които това се превръща в спирачка за по-нататъшното развитие.

Най-тежко е изтръгването от съвсем тъмните лихвари, които все още съществуват, но измерването на бизнеса им е невъзможно. При светлите представители на сектора подборът най-вероятно ще се подобри, а лихвите могат да паднат. Но дори да е така, ръстът на бързите кредити показва, че огромна част от населението е извън обхвата на банките, а това е проблем, който ще преследва икономиката години напред. А ако също така голяма част от хората са финансово неграмотни, т.е. не могат да разбират договорите, които подписват, или условията, с които се обвързват, никакви регулации няма да ни спасят от блатото на затъналите длъжници, което ще поглъща още и още хора.

Доходи на тъмно, кредити на светло

Една от възможните причина за това е, че има маса от потенциални клиенти, които в случай на нужда от пари нямат достъп до банките и единствената им алтернатива са небанковите институции. Кредитният бум от 2006-2007 г., издут благодарение на масовото увлечение на потребителите към лесните пари, и последвалият финансов колапс от 2008 г., който пък се превърна във фабрика за лоши длъжници, сложиха черен печат върху доста банкови паспорти. От БНБ не помогнаха да изясним това, като не отговориха на простичкия въпрос на "Капитал" дали има увеличение в броя на лицата, за които Централният кредитен регистър вади справката "лош платец". Но е факт, че с такова досие човек няма как да получи кредит от банка, докато за дружествата за бързи кредити подобна щампа не е спирачка.

Другото очевидно обяснение защо опашката от клиенти не е пред банките, а пред конкурентите им въпреки многократно по-високата цена, е, че в България все още има голям сив сектор на икономиката. Заетите в него не могат да декларират нужния доход, за да получат евтин заем. Потвърждение на хипотезата дава изследване на Световната банка за финансовото изключване. То показва, че България е несравнимо назад спрямо Германия например, където почти всеки жител има банкова сметка и достъп до традиционно кредитиране.

Целия материал тук