Първият кмет на Хасково след Освобождението – Михаил Минчев, е бил поет. Този малко известен факт е включен в излязлата преди дни литературна антология на поетите и писателите в Хасково от Йордан Нанчев. В нея са представени близо сто автори от Хасково или свързани с града. Сред тях са както популярни имена, така и вече забравени.

Паметна плоча на Михаил Минчев има във фоайето на общинската администрация. Малцина обаче знаят, че той е бил поет. Биографията на първия хасковски кмет е широко известна – участник в революционните движения, след несполучливия опит за покушение от наследника на Левски Атанас Узунов срещу хаджи Ставри, е бил в заточение, но успява да избяга.

За неговите литературни опити свидетелстват главно писмата му от Диарбекир и Одрин. Негови песни са били публикувани в “Читалище” и във в. “Ден”.

Някои от тях, като “Ясна, светла месечинко”, пише Нанчев, и до днес е известна в Хасково:

“Ясна, светла месечинко,

кажи теб се моля,

дали има други като мен

в таквази неволя.

Дали има друго сърце,

тъй силно ранено,

препълнено с тежки мъки,

със кърви облено...”

В семейния архив на сина на Михаил Минчев – Георги, майор, герой от обсадата на Одрин, била запазена цяла тетрадка с ръкописи – стихове и спомени, но тя изчезнала по време на бомбардировките в началото на 1944 г.

Вероятно ранната смърт на Михаил Минчев – той умира от туберкулоза на 28 ноември 1891 г., му е попречила да издаде своите мемоари и стихове в книга, пише Йордан Нанчев.

Антологията “Край реката с тополите” се открива с незабравимия Симеон Стоянов и неговото култово стихотворение “Среща”, което “Щурците превърнаха в песен, а тя пък стана непреходен хит - “Дали аз закъснях или времето бързаше...”

Сред авторите в сборника има имена не само на писатели и поети, но и на журналисти, общественици, популярни личности.

В предговора към антологията Йордан Нанчев се връща към болната си тема – закриването на Литературния музей в Хасково и своята битка за оцеляването му. Битката бе загубена, но войната с бездуховността – не. Доказателство за това е литературната антология на поетите и писателите на Хасково.

Йордан Нанчев е завършил българска филология и право. Доктор по книгознание, библиотекознание и библиография в УниБИТ. Литературен историк и критик, автор, публикувал е множество изследвания и рецензии. Сред приносните му творби са обемните и задълбочени книги за Асен Златаров и Александър Паскалев, съавторските текстове в "История на град Хасково", "История на Сираково", както и "Духовни хоризонти" - бележки за културния живот на Хасково (1945-1989).

Тодор Кръшков