На 20 юли Българската православна църква почита паметта на св. пророк Илия – един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог.

Християнската църква го нарича още от древността „пророк и предсказател на великите Божи дела“, „ангел в плът“ и „предтеча на второто Христово пришествие“.

Той живял около 900 г. пр. Христа и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък.

Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: „Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч.“ Това обяснява и името на Илия, което означава сила господня.

Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.

Денят на св. пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името му.

Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари. Св. Илия носи дъжд и влага и закриля живота.

Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.

В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. Празнуват и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото св. Илия е техен покровител.

Имен ден празнуват Илия, Илиана Илико, Илика, Илин, Илина, Илинко, Илинка, Божко, Божана, Божинко, Божинка и др.

На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей – символ на сушата.

 В планинските райони на Южна България където празникът се чества много тържествено, се прави курбан от мъжко животно – бик или овен и се устройват сборове. Жертвоприношението трябва да омилостиви светеца и да предпази от градушка и наводнения. Прави се молебен за плодородие. Във фолклорното съзнание Свети Илия е наследникът на старогръцкия митологичен Бог-слънце – Хелиос. Пророк Илия е свързан и с огъня и с водата.

Вярва се че св.Илия може да лекува, затова мнозина държат осветената му икона до болния – дано се вдигне и да оздравее. Илинден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии, керимидари огнеборци и пивовари.

В София има два храма посветени на Свети Пророк Илия – единият е в квартал “Княжево” и е строен в края на ХІХ век. В двора му има една необичайна сграда – гробницата на Бали Ефенди, известен мюсюлмански духовник и лечител, живял и лекувал тук през ХVІ век. Мястото се почита от мюсюлмани и християни, които идват да се поклонят най-вече на 2 август, когато е Илинден по стар стил.

Съществува поверие, че на Илинден морето взема най-много жертви като курбан за светия пророк Илия.

Илинден идва с мъртва хватка на морето, казват старите рибари. От днес нататък времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение. Докато преброиш до пет, вълната те удря и след това те дърпа навътре.

Затова според народните поверия на Илинден не се работи, защото гръм може да удари човек. Не се ходи и на плаж. Вярващите летовници спазват стриктно това и не припарват до морето на 20 юли и на 2 август, разказват рибарите.

В семейството на именник се коли най-стария петел и се готви яхния, задължителен е обредния хляб, както и многото сладки за радост на децата. В отделни райони на България срещу Илинден в сушаво време се извършва така нареченото обредно гонене на змей.