В миналото са провеждани психологически експерименти, които никога не биха се случили в наши дни - по етични и морални причини. Но стандартите не винаги са били толкова строги. Благодарение на тях обаче са се случили някои от най-прочутите изследвания в света на психологията. Един от тези ексепримента е на американския психолог от началото на ХХ век Джон Уотсън. Той е считан за бащата на бихейвиоризма (от behaviour - поведение).

През 1920 г. в университета "Джонс Хопкинс" Джон Уотсън провежда своя експеримент с 9-месечния Албърт.

По това време експериментът с класическото обуславяне (условните рефлекси) на Павлов (за кучето и лампата) е бил много популярен, ето защо Уотсън решава да доразвие теорията му, като докаже, че емоционалните реакции на човека също са условни рефлекси.

Малкият Албърт бил емоционално стабилно 9-месечно бебе, което за пръв път в живота си се запознало с бял заек, бяла мишка, маймуна, маски с и без косми, памук и други стимули.

Алберт опознал обектите около себе си с любопитство, както всяко едно дете на неговата възраст, без да дава индикации за каквото и да било неудобство, свързано с животните или предметите. След това Уотсън оставил детето да си играе с една бяла мишка, но в момента, в който то я докоснало, зад гърба му се разнесъл силен и пронизителен звук от дърводелски чук, удрящ по метален прът.

Детето реагирало веднага, изплашило се и започнало да плаче. Уотсън обаче искал да доведе експеримента си докрай, затова всеки път, когато Алберт докосвал бялата мишка, се чувал и силният звук.

След няколко дни бебето започвало да плаче само при вида на мишката, защото вече я асоциирало с неприятния, плашещ звук.

Това не задоволило Уотсън и той решил да провери дали този, вече ирационален, страх е само от мишките, или и от други обекти. За негова радост Алберт започвал да плаче, щом видел бяло зайче, топка памук и дори брадата на Дядо Коледа.

Уотсън обаче не спрял дотук - той се опитал да определи дали придобитият страх продължава.

Изследователите дали на детето почивка от един месец, след което отново го подложили на тестовете за страх от бели пухкави животни и предмети.

Сами можете да се досетите какъв бил резултатът - остра реакция на страх от страна на детето.

Първоначално, Уотсън е имал намерение да завърши своя експеримент, "изтриване" на страховете, придобити от детето, но в крайна сметка решава да се откаже от тази част от експеримента поради липса на време. Въпреки това, когато той публикува своите открития, предполага, че най-добрият начин за премахване на условния рефлекс е да се замени травматичния метален звук с позитивен дразнител.

Не е ясно какво се е случило с малкия Албърт впоследствие, но вероятно тези придобити страхове са довели със себе си множество негативни последици за него и бъдещото му психично и емоционално развитие.