Всеки трети млад човек в Северозапада България е безполезен за себе си и за обществото - нито учи, нито работи. Общо за страната 230 000 българи на възраст между 15 и 29 години са в категорията "нищонеправещи". А над половината от тях не желаят да променят положението си.
България е на второ място по дял на неактивни млади хора, след Италия през миналата година. Близо 34% от младите в Северозападния регион не учат и не работят, но в Югозападния България не им отстъпват - там този дял е 28%. Средно за страната малко над 19% от младите българи между 15 г. и 29 г. са неактивни.
Данните са от последния доклад на социалното министерство за оценката на инициативата за младежка заетост по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".
По тази инициатива има малко над 120 млн. евро до края на 2018 г. за обучение и стаж на българи до 29 г. без професионален опит, като за първите две години са изразходвани 1/10 от парите. От МТСП оценяват високо ефекта на вложените пари и прогнозират, че ще изпълнят 100% заложените цели. Благодарение на вложените средства през 2018 г. се очаква заетите да са с почти 60 хил. души повече, безработицата да е по-ниска с 1%, а средната заплата да е с 1.5% по-висока, пише в. "Сега".
От МТСП смятат, че За първите две години - 2014 и 2015 г. - младежката инициатива дава положителни резултати, макар че в мерките са участвали под 4900 души. 57% от младите, преминали през схемата, получават предложение за работа от същия или друг работодател. Получените предложения за работа от младежите съвпадат в много голяма степен с индивидуалния им профил - на това мнение са 91% от младежите, които са получили предложение от работодателя, при който са били заети, и 79% от младежите, които са получили предложение от друг работодател.
Най-ниска е удовлетвореността по отношение на заплащането и възможността с предложеното възнаграждение младежите да покриват преките си нужди. Само 24% от младите са изключително доволни от заплащането, а 39% смятат, че с него могат в пълна степен да покриват нуждите си.
Интересът на фирмите към тази схема е много голям, но въпреки това 1/5 от местата остават незаети. В доклада се посочва, че причината за това е "административен проблем, водещ до редуциране на интереса на работодателите и участващите младежи - дългата процедура от подаването на заявката от работодателите до реалното назначаване на работа на младежите". Резултатите показват и ниска мотивация на младежите за участие в програмата поради наличие на разминаване между функционалните задължения на обявеното свободно работно място и реално изискуемото от работодателя.
