Много добре запазен оловен печат, според първоначалната хипотеза собственост на византийски протоспатарий /генерал – б.а./, са открили преди дни в Лютица археолозите, водени от Филип Петрунов от НИМ. Младият археолог, който ръководи за втора година разкопките на крепостта, разказа, че все още е рано за твърди заключения около находката, но според предположенията му тя е с датировка XI век. Според учения с него са подпечатвали кореспонденцията между стратезите на Филипополис и Лютица. Петрунов обосновава датировката на щемпела с факта, че през XI век България и Византия са в непрекъснати вражди и вероятно печатът е използван за писмата, свързани с конфликтите.
От задната страна на печата е изобразен Св. Димитър с копие, а от другата, лицевата, има надпис: ”Протоспатарий Димитър”, което означава, че вероятно висшият офицер, на който принадлежи печата, е приел за свой покровител светията.
Друга от интересните находки, на които се е натъкнал археологическият екип на Лютица, е медальон, оформен от дъното на съд с изображение на богославящ Христос. „Това е рисунка, графит. Въпреки, че днес може да ни се струва като детска драсканица, изображението е типично за XI век“, поясни Петрунов. Той допълни, че медальонът не се е носел като украшение, а по-скоро е бил нещо като лична икона. Той е открит заедно с кръстче в огромната сграда, с площ над 250 квадрата, която изследователите проучват от миналата година. Тя е с масивни градежи в центъра на укрепената територия. Тази постройка е била с важна функция за крепостта, посочи Филип Петрунов. След XIV век сградата е превърната в каменоломна, а камъните от зидовете й са използвани за реконструкция и укрепване на разрушените и опожарени век по-рано крепостни стени.
Крепостта Лютица е известна с това, че е единствената българска крепост, чиито стени и 12 кули са запазени изцяло. Разрушена е само входната порта.
Археологическата експедиция на Лютица това лято ще продължи до началото на август. На твърдината археолозите работят вече 12 години, а проучените площи са едва 1 %, обясни мащабната площ на обекта, който е представлявал цял град, археологът Филип Петрунов.
Красимира Славова
