Димитър Джангозов е на 16 години и учи в ПМГ „Иван Вазов“ Димитровград. Занимава се от няколко години с програмиране, ИТ технологии и предприемачество. Има придобит опит и вече трупа първите си сериозни успехи и постижения в тези сфери. Първите му значими успехи и участия започват през 2015г - един от осемте български участници на националния финал на Get in the ring - международно стартъп състезание с награда от 1 милион долара; "Топ 5 ИТ разработки" на състезание на БАН през същата година. През януари 2016г. печели наградата "развиващо обучение по математика и информатика" на конференция на УчИМИ към БАН, а през март един от проектите му завоюва прозвището 'best project in mathematics & computer science' на международния научен панаир fission. Заради различни проекти Димитър се оказва в два от градовете по времето, когато там се състоят едни от последните атентати тази година – в Брюксел и в Истанбул.

Интервю на Жаклина Иванова

Разкажи ни нещо повече за самата атмосфера там и за емоциите, които изпита от тези събития.

Когато стана за първи път, изпитах уплаха за живота си и за кратко се чувствах наистина потиснат. След това не ми направи голямо впечатление(в Истанбул).

Как реагираха родителите ти, когато научиха за случилото се и че си бил в тези градове точно по това време?

Нормално - с притеснения. На 22 март, когато се връщах от Брюксел, в рамките на около 2 часа, през които аз летях, те знаеха, че се е случил атентат там, но не и от колко часа и от къде точно е полетът ми - а телефонът ми е бил изключен. Това им създаде много главоболия. При втория атентат реагираха доста по-хладнокръвно - явно и те започнаха да свикват.

Чувстваш ли се късметлия, че си бил на другото летище по време на атентата в Брюксел?

Да, но това е нещо, за което мисля много рядко.

Смяташ ли, че нещо може да спре терористите да нападат беззащитни хора и да отнемат стотици животи?

Разбира се, но условията на либерална демокрация не ни позволяват да го приложим.

Въпреки всичко ти продължаваш да трупаш успехи в сферата на програмирането и сега отиваш за втори път в Истанбул?

Не бих казал в сферата на програмирането, по-скоро на ИТ предприемачеството. Да, предстои ми да участвам с продукта си в тазгодишното издание на един от най-добрите акселаратори на планетата - Startupbootcamp (Istanbul), където се борих успешно за място в топ 10 с около 1000 стартиращи високотехнологични компании от целия свят. Тези 10 получават €15,000 дялова инвестиция, ваучери за всякакви услуги (технологични, правни, маркетинг) на стойност около €750,000 за стартъп, офис място в Истанбул за до 6 месца, няколкомесечен обучителен курс по маркетинг, продажби и пр. от най-добрите в бизнеса, менторство от успели предприемачи в различни индустрии, както и възможност да представят компаниите си пред хиляди инвеститори, акселаратори, VC-та и т.н.

(Startupbootcamp е трамплин за най-добрите инвестиционни програми в света, като например Y Combinator, който всяка година приема компании от него).

Как се чувстваш относно предстоящото ти пътуване? Какво очакваш да завариш в Истанбул?

Не съм притеснен за пътуването и престоя ми там. Очаквам да видя хора, които загубват свободата си и скоро ще изпитат какво е да бъдеш под диктат, който десекулализира държавата ти, но поне по информация на работещите в Истанбул от програмата обичайният ход на живота не е особено засегнат. Нещо като в Русия. Просто ще взема обичайните мерки, които смятам, че е разумно да се вземат в наши дни във всеки голям град - да избягвам местата с много хора и да не излизам на улиците при демонстрации и протести.

Т.е работата за всички хора от програмата продължава въпреки извънредното положение в Турция?

Да, извънредното положение сега е по-скоро за чистка в турската администрация. Първоначално имах опасения, че тя ще доведе до ексцесии, но Ердоган е по-хитър, отколкото очаквах - обвинявайки Гюлен и обявявайки лов на вещици уж заради него, той парира основната опозиция, която така или иначе е против неговите ислямски виждания, тъй като следва заветите на Ататюрк. И тъй като всички са безсилни срещу Ердоган (ЕС вижда милиони бежанци и терористи на вратата си, НАТО не може да си позволи да загуби втората армия в алианса), извънредното положение ще продължи с пълна сила. Което вече е проблем, особено ако го удължат след 3-месечния период, но Турция и без това не е държавата, където планирам да продължа развитието си.

Разкажи ни нещо повече за проекта, с който си спечелил финансирането и участието си в тази програма? С екип ли работиш?

Продуктът представлява софтуер за компютърно генерирана персонализируема музика от всякакъв тип, която да се използва за комерсиални нужди - фонова музика за игри, видеа, събития, реклами и т.н. Настоящите опции за хора, нуждаещи се от такава, са да 1) наемат композитор за над $1,000/минута произведение в САЩ 2) използват Royalty Free сайтове, където обаче за комерсиална употреба се плаща между 100 и 1,000 долара на произведение 3) свалят нещо безплатно, свръхексплоатирано и неперсонализируемо. А пазарът е колосален - в американската асоциация за композитори, текстописци и издатели има над 575,000 души, а в YouTube всяка минута се качват петстотин часа видео, около 10,000 клипа, от които поне половината използват фонова музика. Добавянето на такава доказано увеличава харесванията и убеждава хората да купят продукта ти с до 40% повече. Подобен софтуер, за който хората да плащат и да го намират за полезен, обаче не съществува. От около година разработвам Composy, като от няколко месеца работя с други двама души, осигуряващи маркетинг стратегията, дизайна, финансовите планове и много контакти от индустрията.

Срещаш ли подкрепа в лицето на семейството ти? Те не се ли притесняват да те пуснат да заминеш да живееш сам в Истанбул, особено като виждат какво е положението в момента в Турция?

Не бих казал, че съм питал дали ще "ме пуснат", просто им казах, че заминавам. Разбира се, че се притесняват, но една от най-големите грешки, които можеш да допуснеш, е да се опиташ да спреш някого от подобна възможност.

Каква е целта ти за в бъдеще, какво очакваш да постигнеш?

Тъй като искам цял живот да се занимавам с (ИТ) предприемачество и иновации, а в бизнеса успехът се измерва с пари, целта ми е да бъда поне милионер до 30, въпреки че това е доста малко, съотнесено към големите предприемачи. Мултимилионер или милиардер би ме задоволило повече.

Доста високи критерии за успех си си поставил, мислиш ли, че можеш да постигнеш всичко сам със свои собствени усилия?

Не са чак толкова високи или пък изобщо недостижими, ако човек излезе от мисленето тип "работническа класа" и анализира успешните примери в бизнеса, види отблизо какво е мултимилионна компания, колко свободни ниши има, какво е необходимо за привличане на инвеститори, клиенти и т.н. "Сам" в смисъла на "създаващ идеите и продуктите си" - да, като всеки друг предприемач. Но няма как сам да създадеш и изпълниш работещ план за всеки аспект на работата на бизнеса си - и точно затова предприемачеството е работа, която изисква много контакти и колаборации.

Какви са най-важните качества, които трябва да притежава един програмист, за да бъде успешен?

Да програмира добре и да се учи, като при другите професии, ще го направи успешен служител програмист. Моята дефиниция за успех обаче е друга и включва създаване на многомилионен продукт/услуга, свързана със съответното поприще, или пък на такъв/такава в помощ на много хора, ако става дума за социално предприемачество. За подобен успех в бизнеса предполагам, че освен много висок коефициент на интелигентност трябват и отлични ораторски и комуникативни умения, подходящ външен вид, безкрайна креативност (разликата между гения и лудостта е само успехът) и страст към това, което правиш/към което се стремиш.

Какви са основните разлики между България и Турция? В коя част на света виждаш бъдещето си?

Манталитетът на турците е малко по-ориенталски от този на българите, което ми направи негативно впечатление, но пък хората от програмата, с които общувах, бяха образовани и далеч от анадолските нрави. По същия начин у нас има селяндури балканджии, както и интелигентни хора. Нищо конкретно не ме впечатли нито в Белгия, нито в Турция. Май е както казва Бай Ганьо - "Хора, къщи, салтанати", или пък просто аз нямам навика да съм дори близо до възхитен от народни носии, природа или големи сгради. Не съм сигурен в коя държава ще живея, може пък и да е България. Средностатистическият (а и не само) човек е безумно глупав навсякъде, така че не мога да избягам от това, но пък мога да опитам да намеря средата си - Силициевата долина в САЩ е най-подходяща за това, въпреки че вече във всички мегаполиси има силни иновационни центрове. Едно е сигурно - ще бъде държава с малка администрация и правомощия на правителството (т.нар. small government), без прогресивни данъци и без мързелив народ със социалистическо мислене, който все иска нещо безплатно - здравеопазване, образование, храна...