Представяме ви 19 не толкова познати цитати за жената, които може би ще харесате, а може би никак няма да се съгласите с тях… Дами, не го приемайте тежко, всички знаят, че мъжете прикриват интереса си със заяждане, отказа ви - с безумни обвинения, безразличието - като тежък упрек. Всяко момиченце научава това за тях малко след като проходи. А ето едни велики мъже, които яко са се постарали да не минат незабелязани (ако беше друго, щяха да си го премълчават до гроб). Думите им са балсам за душата на всеки изтерзан (от жените, какво друго може да изтерзае един мъж) съвременен мъж:

1. „За три неща съм благодарен на съдбата: че съм елин, а не варварин, че съм човек, а не животно, че съм мъж, а не жена.“- Талес от Милет

2. „Девичи раздумки, усмивки и хитри измами, сладостна радост, тръпка любовна и медена ласка.“ – Хезиод

3. „Всяка жена е зло. Но два пъти е и добра: или на ложето на любовта, или на смъртен одър.“- Палад (Този стих Проспер Мериме поставя като епиграф към „Кармен“).

4. „Чиста дево, меденоусмихната теменугокоса Сафо. Искам нещо да ти кажа, но срам ми сдържа езика. “ – Алкей

5. „Нещастен е мъжът на грозната жена. Когато нощем светне лампата и вижда мрака пак.“ – Мимнерм

6. „Да, това е най-злото от злините. Наричат го жена. Дал ни го е Зевс…и с неразкъсваеми вериги ни наложи (да го носим) герои и царе.“ – Семонид Аморгоски

7. „Красавица златовенчана, с венец златен прекрасно изплетен, сочна гръд и мраморнобяла шия, с очи засияли в усмивка.“ – Омир

8. „Жената е недовършен мъж“- Аристотел

9. „Грозна, хубава, бедна богата, само зло причинява жената.“ – Гийом дьо Лорис и Жан дьо Мьон

10. „Когато жената люби мъжа, чувството на затопляне в нейния мозък, което изгаря със сладострастна наслада, пренася усещането на тази страст и призовава изпускането на мъжката семенна течност. И когато семето попадне на точното място, тази бурна топлина се пренася от мозъка в семето, където се задържа, и когато женският оргазъм свърши, всички части, които били отворени по време на менструацията се затварят силно като мъжки юмрук.“ – Хилдегарда от Бинген

11. „Сред неизброимите капани, разпръснати от врага на човеците в този свят, най-лошият който никой досега не е успял да избегне е жената – корена на всяко нещастие и на всяка погибел. Филизът на всички пороци. Жената е сладкото зло, пленителна отрова, намазано с мед острие, пронизващо сърцето и на най-благоразумния мъж.“ – Марборд от Рен

12. „Повярвай ми братко, всички мъже са нещастници. Този който има грозна съпруга се отвращава от вида и и сърцето му се изпълва с ненавист към нея. Ако пък тя е красива от всички страни е заобиколна с изкушения, на които винаги се отдава.“ – Роже от Каен

13. „Жената прави всичко наобратно и ако падне в реката, мъжът и трябва да я търси нагоре по течението.“ – Етиен дьо Бурбон

14. „Бракът е злина. Който се жени не е добре в главата.“ – Йосташ Дешан

15. „Красотата на жената е заключена единствено в кожата. Ако хората видят онова, което се крие под нея, биха се погнусили от жената. Цялата им прелест се състои от слуз и кръв, от влага и жлъч. А помислете какво се крие в носните кухини, в гърлото или в корема. Само нечистотии. И ако не сме склонни да докосваме такива мръсотии с пръст, то как можем да прегръщаме оня вързоп, който е изпълнен с тях.“ – Одон от Клюни

16. „Коя беше тази, която засияваше пред мен като зора, прекрасна като луната, ослепителна като слънцето, страшна като стегната за бой войска.“ – неизвестен автор

17. „Жената омайва мъжа със сладки, ала лъжливи речи. Тя е отегчително бърборива, като не млъква дори и в църковния храм. Използва любовта на мъжа за да измоли все по- скъпи дрехи и накити. Тя е първата която е съгрешела против Бога, а и досега е главното оръжие на Сатаната. Няма нечестиво деяние, която тя не е способна да извърши. За да съблазни мъжа тя рисува лицето си и коригира снагата си. Тя обича да танцува, а тъкмо танцът е този който разпалва похотта. Тя е любопитна и затова винаги се опитва да разнообрази половия акт-ту се сношава по животински, ту яхва мъжа, а това е порок който предизвиква наводнения. Тя не подбира любовниците си, съвкуплява се и със свещенослужители и с миряни. Жената е непостоянна, невъздържана и невежа, тя никога не знае какво собствено иска. Ревнива е и е готова да направи скандал при най-малкия повод. Лесно се пристрастява към виното, което всъщност понася зле. Не спазва никакви разпоредби нито на мъжа си, нито на църковните наставници.“ – Алваро Пелайо

18. „Жената е раздразнителна, лекомислена, податлива на съблазън, многоречива и недискретна, отмъстителна, неразсъдлива, опърничава, похотлива, коварна, припряна гневлива, суеверна и суетна. Най-ужасен е женския език, той гали и жили, а гласът и е като на сирените. Той ни омайва отнема ни силите и ни опразва кесиите. Жената е по горчива от смъртта. Смъртта е естествена и унищожава само тялото, а грехът пленяващ ни чрез жената, унищожава и тялото и душата. Единствената цел на жената даже в интимния акт е да погуби мъжа.“ – Хайнрих Крамер и Якоб Шпренгер

19. „Единственото оправдание за съществуването на жената е в способността и да съдейства на мъжа при детесъздаването, макар не като действена причина а само като пасивна приемница на плода. Във всяка друга дейност по-добър помощник на мъжа е друг мъж. Жената е божие създание, тя е обаче несъвършен човек.“- Тома от Аквино