За тоталитарните тирани един изтребител и едно недадено извинение са необходимото и достатъчно условие да проведат глобалните си политики с необикновена сила. В обстановка, в която стотици хиляди мрат в Сирия - 290 хиляди са убити в собствената си страна, говори се за милиони, които са я напуснали от началото на конфликта, налага се да повярваме, че смъртта на един пилот на смъртоносна бойна машина в зона на военни действия ще промени междудържавни отношения? Съболезнования за близките на загиналия геройски или погрешка, докато е изпълнявал мирната си мисия в служба на човечеството. Но неговата смърт не е причината за ледената епоха във взаимоотношенията между отколешните врагове-приятели Турция и Русия. При факта, че има хиляди други смърти и безчет зачернени човешки съдби. И при тези факти идва новината за срещата на Ердоган с Путин в Санкт Петербург, мястото не е без значение, това е родният град на руския президент, и датата също е знаменателна - 9 август. Не толкова самата дата, колкото спешното ѝ назначаване.
НАТО и САЩ сега следва да са нащрек заради базата Инжирлик. Ситуацията е интересна и за председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който само преди 4 дни писа на Борисов за да подкрепи концепцията за газов хъб "Балкан" и посочи, че ако България иска да строи нова ядрена мощност, трябва предварително да уведоми ЕК за това.
Как ли се чувства българския премиер Бойко Борисов, който си поговори по телефона с Путин за енергийните ни проекти - Южен поток и даже АЕЦ Белене, ако се вярва на публикациите в руски медии. След разговора с Путин беше оптимист и обяви, че задачата ни е да търсим инвеститори за тези проекти.
И какво ще става, след като ден по-късно Турски поток стана отново тема на обсъждане. Между кого, впрочем, предстои да видим. Пресният пример е, че когато Бойко Борисов заговори за енергийни проекти, последва лична среща между Путин и Ередоган. Това не се случваше дълго време преди това, колкото и кюрди да напираха откъм сирийската граница, каквито и преговори да водеше ЕС за мигрантските квоти.
Това е исторически момент на истината, в който ставаме свидетели на невероятен "обратен завой". Смайващото затопляне на отношенията между Турция и Русия, вече кара анализаторите да "прегреят" от изследване на прични и последици. В Турция официално няма опозиция, а Путин се оказа неочаквано благосклонен кън енергийните ни проекти само преди дни. Иска или не, България е някъде там, сред козовете, или сред губещите ръце. Защото как да наречем това, което наблюдаваме в течение само на няколко денонощия, освен енергийна игра на потоци. Има - няма, Южен - Турски.
Преди дни, след разговора на Борисов и Путин, между другите детайли около енергийните проекти, руските медии писаха и нещо интересно за причините за отказа от Южен поток. Една от тях била колебливата позиция на нашето правителство по този проект. Е, сега ставаме свидетели много по-гигантски колебания от руска страна, защото едва ли е възможно да има и Южен и Турски поток.
