Тази нощ, на 84-годишна възраст, е починал актьорът Никола Анастасов, съобщи синът му Чавдар Анастасов.
Влизането му във висшето училище става случайно. Още като ученик след запъването си по време на рецитиране на стихотворение, той се заклева "никога да не излиза пред хората за резил", и не го прави, докато не решава какъв именно да стане.
За приемането му в театралния институт той споделя: "И професорите се чудеха: Тоя пък как го допуснахме!". Никола Анастасов печели изпитната комисия със своята наивност и непосредственост, а проф. Филип Филипов казва: "Абе имало късмет момчето, хайде да върви!". Мечтаел да играе роли, в които да бъде патетичен, героичен, драматичен, да бъда блестящ любовник, да покорява сърцата, Никола Анастасов открива своя талант в комедийните роли.
Кариерата си актьорът започва в театрите във Враца. Следва Варна. Играл е и в Малък градски театър зад канала.
Първата му голяма роля е в Сатирата през 1961 г. в комедията "Когато розите танцуват" на Валери Петров.
Значителни са ролите му в "Римска баня", "Сако от велур", "Суматоха".
В киното присъствието му е запомнящо се във филми като "Пагоните на дявола", "На всеки километър", "Нако, Дако и Цако" – първият цветен български телевизионен сериал.
Друго важно негово телевизионно участие е в постановката "Криворазбраната цивилизация" (1974 г.) по Добри Войников.
Озвучава главната роля в култовата аудиодраматизация на "Мечо Пух" от 80-те години на 20 век, припомня БТА.
В киното още е в "Неочаквана ваканция" и "Астронавтите", но ролята, с която ще остане в историята е Пейо от филма на Зако Хеския – "Тримата от запаса".
Хобито на актьора е шопският хумор, с който разсмива до сълзи зрителите. Макар и с македонско потекло, Никола Анастасов се слави като голям популяризатор на шопския хумор. Едва ли има българин, който поне веднъж не го е слушал да разказва вицове за Нане и Вуте в телевизионни и радиопредавания. Той написва и книга с шопски вицове "Смехът на шопа" (1985), а в автобиографичната си книга "Я, колко мъка..." (1997) Никола Анастасов разказва смешни, забавни и тъжни случки, от които е съставена 40-годишната история на Сатиричния театър.
Никола Анастасов е носител на множество награди. Сред най-големите му отличия са ордена "Народна република България - втора степен и орден "Стара планина" - първа степен. Последният му приз е "Икар" за изключителен творчески принос към българския театър, присъден му през 2015 г.
За себе си Никола Анастасов споделя: "Винаги съм бил оптимист, намирах веселата страна на нещата", а също и: "намирам смях във всяко нещо". Неговият колега Георги Калоянчев намира най-точното определение за него "усмивката на Сатиричния".
Извън обсега на прожекторите, когато завесата пада, като всеки човек, има своите слабости - за него това е семейството му и животът му с естрадната певица Мария Косева, която на върха на славата се оттегля от сцената, за да се посвети на децата им - техните двама синове и двама внуци.
