Земеделските стопани да плащат две цени за поливане на нивите си, като ще се въведе и тарифа за отводняване на стопански площи, предвижда Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите, приета от Министерски съвет на заседанието му в сряда. В нея е заложено и преструктурирането на сегашното държавно предприятие "Напоителни системи", което пред годините и съпътствано от редица скандали с обществени поръчки, рязане на хидросъоръжения за скрап и политически назначения.

Крайната цел, поставена в документа, който е с хоризонт 2030 г., е обхващането на повече селскостопански площи за напояване, което ще подобри ефективността на работа на поливните съоръжения и ще доведе до повишаване на добивите кат ов същото време ще се пести вода.

В стратегията са заложени стимули за обединяване на земеделците в сдружения за напояване, които да участват в управлението на регионалните хидромелиоративни структури, заменящи клоновете на сегашното дружество "Напоителни системи". На практика то ще бъде преструктурирано в няколко самостоятелни дружества със свои активи и бюджети като предстои да се реши как ще стане това – дали чрез ликвидация на сегашната държавна фирма или чрез преобразуването й.

За поливането фермерите се предвижда да плащат двукомпонентна тарифа или две отделни цени. Едната ще се формира на база обработвана площ от всеки от членовете на сдруженията за напояване, а другата ще е според реално използваните количества вода за поливане.

Логиката е, че цената на база площ ще отива за възстановяване на постоянните разходи, а тарифата за ползван обем трябва да насърчава икономиите на вода. В случаите, когато не са учредени сдружения за напояване, или когато водата се доставя директно на земеделските стопани, фиксираната цена би трябвало да се определи при отчитане на всички поливни площи в границите на района на дейност, предвижда стратегията. При водоснабдяване на едро, както фиксираните, така и променливите цени ще бъдат намалени, за да бъдат отчетени по-ниските разходи. При водоснабдяване за неполивни цели също може да се прилага да се използва двукомпонентна тарифа.

Отделно ще има и цена за отводняване на земеделски земи, която ще се изчислява на база площ, като се прилага намалена тарифа за членовете съответно на Сдружения за отводняване.

Предстои да се приеме наредба за образуването на тези тарифи и да се реши кой ще ги определя, както и от кога ще влязат в сила.

В момента напояването става по нормативно определени размери на цените според поливаните култури. Така напояването освен, че е неефективно, но и скъпо.

След смяната на метода на ценообразуване се очаква тарифата за поливане на нивите да се повиши, но като цяло разходите за земеделците ще се компенсират с подобрените услуги за напояване, посочва се в стратегията.

Тя предлага още решение на въпроса, свързан с намаляването на напоителните площи и за включване в тях на земи, които в момента се обработват при неполивни условия. Документът посочва изход от порочния кръг на ниска степен на ползване на поливни услуги, високи цени за услугите и слаба поддръжка, пише в съобщението на правителствената пресслужба.

За последните 16 години поливаните от държавната фирма площи са се свили от 740 хил. хектара на едва 35-50 хил. ха днес според валежите в годината, което е 1-2% от поливните площи в България, сочат данните в документа.

Реформите в хидромелиоративния сектор и повишаването на ролята на напояването на земеделските площи, а не да се разчита само на валежи, се налагат и заради климатичните промени, които се очаква да повишат средните годишни температури в България с 0.5 до 1.5 градуса до 2029 г. и между 2 и 5 градуса по Целзий до края на века.

В стратегията се посочва още, че в сегашния бюджет на Програмата за развитие на селските райони са предвидени близо 100 млн. евро за подпомагане на напояването извън стопанствата