Иманярски изкоп бе открит в близост до древното водохранилище в крепостта Лютица край Ивайловград при тазгодишните разкопки на обекта. За това съобщават археолозите, извършвали проучванията това лято,<а докладът им е качен в сайта на Министерството на културата. /p>

В края на разкопките тази година е възстановен ритуалът за отслужване на заупокойна молитва на некропола в Мраморния град. Той е е изпълнена от свещеноиконом Николай Величков, председател на Църковното настоятелство при църква „Св. Атанасий“ в село Белополяне. Ритуалът е извършен за първи път на мястото две години след началото на проучванията през 2002 година. Тогава разкопките на Лютица водеше археоложката Бони Петрунова. След като тя стана заместник-министър на културата обаче, през миналата година експедициите пое нейният син Филип Петрунов, уредник в отдел „Археология“ на НИМ.

Проучванията на средновековния град Лютица тази година се състояха основно през месец юли. За тях беше отпусната финансова подкрепа от Министерство на културата, Националния исторически музей и Община Ивайловград. Екипът беше формиран от докторанти на Нов Български университет, НАИМ–БАН, студенти от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и служители на Общинския исторически музей Ивайловград.

Работата по разкопките за археологическия сезон през 2016-та са били разпределени на три сектора от средновековния град: до крепостната порта, около средновековните храмове и до крепостното водохранилище, сочи докладът.

При проучванията са инвентаризирани над 100 предмета,които разказват за живота на хълма от II век пр. Хр., късната античност, XI и XIII век. Паметникът е изключително ценен, както за националната ни история, във връзка със събитията при управлението на цар Калоян, така и за световната история, твърди екипът археолози.

 В сектора на проучване до крепостната порта са изчерпани до скала заложените четири сондажа през 2015 година,става ясно от обобщението за тази година. В сондажите са събрани голяма гама фрагментови артефакти от бита – кухненска керамика от средновековието. Археолозите са открили и описали огромно количество животински кости, които тепърва ще бъдат анализирани и според изследователите ще спомогнат да се направи подробна картина на видовете, обитавали териториите около Лютица, ще дадат и ценна информация за менюто на средновековните жители на твърдината.

От сектор „Порта“ са инвентаризирани 87 предмета основно от XI и XIII век, като най–представителни са находките от XI век, между които се открояват керамичен медальон с графит, изобразяващ Христос Пантократор, бронзов кръст, носен на врата и моливдовул, който представлява печат на протоспатарий Димитър. За него вече ви разказахме в предишен материала в разгара на разкопките на Лютица.

Сектор „Базилика“

В сектора около средновековните храмове се работи в квадратите западно от късната еднокорабна църква от XIV век, върху останките на базиликата. Регистрирани са нови 20 гробни съоръжения – камери. От тях са събрани над 30 човешки останки, които ще бъдат предадени в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките. Там трябва да установят пола, възрастта и заболяванията на обитателите на средновековния град. От сектора са извадени и 9 предмета от мрамор, бронз и керамика, които макар да нямат експозиционна стойност, са важни за попълване на картината, свързана с погребалните практики от XIV век, смятат археолозите.

Проучванията в другия сектор- „Водохранилище“, тази година са възстановени след 11-годишно прекъсване на работата там заради открития иманярски изкоп в близост до обекта.

Засегнатите археологически пластове са от XIII век и са достигнати нива от II век пр. Хр. Нарушените пластове и насипите от тях са изсипвани във

водохранилището, за да не остават следи по терена, от което бяха събрани големи количества битова керамика и деструктирали градежи от крепостната стена, разположена в непосредствена близост до водохранилището. Водохранилището е оградено, с цел да се предпазят посетителите на средновековната твърдина от падане в широката над 3,5 метра и дълбока над 4 метра шахта.

Като по- интересна находка от сектора изследователите посочват тетраобол (сребърна монета) на Истиея на остров Евбея. Датирана е около 196–146 година пр. Хр. Върху лицевата част на монетата лицевата страна е изобразена глава на нимфата Истиея в десен профил, с вдигната на кок коса, венец от лозови листа, огърлица и обеца на ухото. От задната страна има отново нимфата, седяща на предната част на кораб с меч в знак на победа.

Във връзка с иманярския изкоп е подадено искане за комисия, която да констатира нерегламентираните интервенции по терена и да изготви препоръки към общината и полицейското управление в Ивайловград за опазване на паметника и зоните до изоставеното село Рогозово, където също са разкрити иманярски набези в късносредновековния некропол южно от селото.

Красимира Славова