Работодателите сме против сме изграждането на нова ядрена централа, казва Васил Велев
С какво основание малките ВЕИ централи настояват за отмяна на параграф 18 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката, което би възстановило старите, драстично високи преференциални цени на електроенергията, която се изкупува от тях? Как ще се отрази това на добавката „Задължения към обществото" и крайната цена на тока за всички битови и бизнес потребители? Как ще се отрази на ръста икономиката и на сметките ни? За отговор на тези и други актуални въпроси се обърнахме към Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Като повод за интервюто послужи писмото, което четирите работодателски организации - КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, изпратиха до вицепремиера Томислав Дончев, министрите на енергетиката и екологията, до председателя и членовете на енергийната комисия в НС и до шефа на КЕВР.
- Господин Велев, какво точно се опитват да направят някои малки ВЕИ-централи, което предизвика недоволството на работодателските организации и асоциациите на различни браншове?
- Предисторията е, че миналата година от 1 август цените на електроенергията за индустрията се увеличиха с близо 20%. Това бе в резултат на драстичното увеличаване, почти два пъти, на ценовата компонента „Задължения към обществото", която компенсира ВЕИ-та, двете американски централи и когенерациите за непазарно изкупуваната от тях еленергия на преференциални цени. Работодателските организации тогава организираха протести, създаде се работна група, която направи задълбочен анализ на всички възможности за ограничаване на ръста на цените и за премахване на разхищенията и злоупотребите в енергетиката. Стъпка по стъпка тази работна програма започна да се изпълнява, в резултат на което ценовата компонента „Задължения към обществото" през миналия период не само, че не нарасна, но и намаля с няколко лева на мегаватчас.
Една от промените, които се направиха, и един от преразходите, който бе идентифициран, всъщност бе точно това двойно субсидиране на малките ВЕИ-та, които са ползвали недопустимо двукратно държавна помощ – веднъж като субсидии от фонд „Земеделие" в периода 2007-2013 г., и втори път - като преференциална цена и задължително изкупуване по дългосрочен договор на произведената електроенергия. Тази преференциална цена при тях беше сметната така, че да покрие цялата инвестиция, а не само тази част от нея, която е за сметка на инвеститорите. Т.е. - с преференциалната цена се изплащаше и подарената сума от еврофондовете. Което е недопустима държавна помощ и заради това България беше санкционирана от ЕК. И сега, след корекцията, която беше направена, България е санкционирана и трябва да плати 7 млн. евро. А ако това се промени, санкцията ще се увеличи драстично.
Става дума за елементарна справедливост и икономическа логика – не бива данъкоплатците да плащат два пъти за едно и също. Защото тези преференциални цени се отразяват на цената на електроенергията, която граждани и фирми плащат – ценовата компонента „Задължения към обществото" е еднаква и за гражданите, и за индустрията. Има и нещо друго - на практика по-голямата част от тези централи вече са изплатени. Второ, въпреки, че е намалена преференциалната цена, на която се изкупува електроенергията от тези ВЕИ, тя остава близо два пъти над пазарната. Затова лишен от всякакъв морал е опитът им чрез Конституционния съд да върнат старото положение, т.е. да се върне тази несправедливост и тази неправомерна държавна помощ чрез повторно субсидиране на тези малки ВЕИ производители на електрическа енергия.
- Какво точно искат ВЕИ-централите да се обяви за противоконституционно?
- Искат корекция в Закона за енергетиката, с която да бъде отменен параграф 18 от преходните и заключителните му разпоредби, който беше приет миналата година и благодарение на който цената на изкупуваната от тях електроенергия беше намалена. А тя изначално е сбъркана и за това е санкционирана от ЕС. Излиза, че трябва да се обяви за противоконституционно поправянето на грешки. Аз изобщо се съмнявам, че такова дело е допустимо в КС, камо ли да е справедливо от икономическа гледна точка, да не говорим за морал.
- Как ще се отрази на цената на тока връщането на старото положение? С колко ще се повиши тя?
- В случая не е важно с колко точно. Важен е принципът, защото оттам няколко процента, оттук няколко процента, и накрая стигаме до това незавидно положение и този скок на цената, който се получи м.г. Ние за това поискахме мораториум върху присъединяването на каквито и да е източници с преференциална цена. Затова сме и против строежа на каквато и да е атомна централа, в която ще има доплащане за разлики. Защото на нас сега ни се казва: няма да има дългосрочни договори, държавни гаранции, миксиране на цената стари и нови реактори. Но не се казва: няма да има доплащане за разлики. Ако има доплащане за разлики, това неминуемо ще се отрази на добавката „Задължения към обществото", която може да нарасне и двойно. Т.е. такива прецеденти не трябва да се допускат.
Трябва да се ограничат и преразходите и разхищенията в държавната енергетика, да се обявят за недопустима държавна помощ договорите с американските централи, за да може електроенергията да е на справедливи, пазарни нива.
- Колко са ВЕИ-централите и работещите в тях на фона на бизнеса, който ще пострада от връщане на по-високите преференциални цени?
- Това са несъпоставими неща. Те са под една хилядна от тези, които ще пострадат. Тези централи искат непазарни цени, за които да плащат всички останали, които са на пазара. Защо се борихме за пазарна икономика, след като някои сега иска да печели непазарно?
- Има опасения, че ако се върне старото положение, отново трябва да се мине процедурата по нотификация пред ЕК?
- Точно така. Това е следващият проблем. Има европейска политика за компенсиране на електроинтензивните индустрии заради скъпата електроенергия от ВЕИ. Ние като страна изработихме такава наредба и тя бе нотифицирана едва преди няколко дни, не е обнародвана даже в европейския вестник. И забавянето й се получи главно заради това, че не беше нотифицирана държавната помощ за ВЕИ-та, въпреки че това трябваше да стане преди повече от 10 години. И сега, ако се върне старото положение, ще трябва да се започне нова процедура за нотифициране на държавната помощ за ВЕИ-та. Което означава, че съответно наредбата за компенсиране на електроинтензивните индустрии няма да влезе в сила и те ще трябва да продължат да работят в една ненормална среда с много неконкурентни доставки на еленергия спрямо техните конкуренти от съседните страни.
- Съществуването на тази ненормална среда колко е коствала на растежа на българската икономика до момента?
- Има изследване на "Делойт енд Туш" от м.г., според което компаниите от секторите металургия, минна индустрия, химическа индустрия при всички случаи изпадат в тежко положение спрямо своите конкуренти и някои от тях са на ръба да спрат да работят. Разбира се, тук се оценява и конюнктурата и пазарите на металите.
- Какви ще са важните акценти за бизнеса при съставянето на Бюджет 2017?
- Според нас може да се направи по-голяма крачка към консолидиран бюджет, т.е. да се стремим към свеждане на бюджетния дефицит за следващата година към нула. Увеличението на приходите, ограничаването на сивата икономика, по-добрата събираемост и по-високия ръст на икономиката от очаквания дават такава възможност. Второ, подобряване на финансирането на образованието и по-точно техническите специалности и природо-научните дисциплини. Не би трябвало да се увеличава финансирането за специалности, които не се търсят на пазара. Откъде да се вземат парите в повече? Не само, че можем да съберем повече, но може да вървим към реформи в сферата на сигурността, където имаме префинансиране. Осъзнавам колко е непопулярно това да се говори предвид международната ситуация и бежанския натиск, но числата показват и като процент от БВП, и като процент от бюджета, че този сектор е префинансиран. Ние сме срещу прекомерни разходи за въоръжаване. Това, от което имаме нужда, е по-добро образование. Нека да добавим и провеждане на реформата в инвалидните пенсии. За бизнеса е важно най-после да бъде въведен принципът „замърсителят плаща" при таксата да битови отпадъци, а минималната работна заплата да се договаря между браншовите организации на работодателите и синдикатите, а не да се определя от правителството.
