Най-големият мюсюлмански празник, който празнуват турците в България и българите-мохамедани, е Курбан байрам, наричан още коч байрам, който отговаря на християнския Великден и на еврейската Пасха. Курбан байрамът е празник, в който се принася жертва в името на Аллах за изкупване и опрощаване на сторените през годината грехове. Вярва се, че както тече кръвта на жертвата, така отпада грехът.
Денят преди Курбан байрамът се нарича Арифе или Ариф и е посветен на мъртвите. Приготвят се хляб, катми, ориз с мляко или вода и се раздава за душата на мъртвите.

Курбан байрама започва сутрин в джамията с голяма молитва. Ходжата чете Сури от Корана и извършва хутба (проповед), в която се изтъква, че всяка молитва и поклонение трябва да се извършва с дълбока вяра в името на Аллах, а не лицемерно, само за показност.
След байрам намаз мъжете се прибират от джамията вкъщи, където най-старата жена вече е „къносала” жертвеното животно още преди изгрев слънце. Заколването на курбана става на определено място, където кръвта не се гази, а се заравя дълбоко в земята, като преди това най-старата жена с кръст прави точка на детските чела и замазва прага на къщата и обора.

Преди да заведат жертвеното животно на определеното място, му дават да се напие с вода и му завързват очите с бяла кърпа. Курбанът трябва да се раздаде през първите четири празнични дни, обикновено на бедни семейства, независимо дали са мюсюлмани или християни, цигани или други етнически представители.

В дните на Курбан байрама жените ходят на гробища и поставят паметни плочи на семейните гробове.

Курбан байрам алианите правят 70 дни след Рамазан байрам.