Сред тесните улички и древните църкви на Шибеник, Хърватия, туристите в края на лятото изглеждат чудато, докато един твърд мъж държи пламенна реч пред събралите се на площада.

"През 1945 г. хората работеха без пари, за да построят заводи, пътища, нови къщи. Ние тогава искахме да построим една по-добра страна", каза той. "Намерете ми петима души, готови да направят това сега."

Говорещият е последният партизан в града, ветеран от антифашисткото движение. Но такива сантиментални чувства не са популярни в днешна Хърватия.

През януари консервативното коалиционно правителство назначи за министър на културата Златко Хасанбегович, описан от Центъра "Симон Визентал" като "фашист". Той възхвалява пронацисткото усташко движение като студент през деветдесетте години и нарича антифашистката история на Хърватия и култура "фраза без съдържание", която няма конституционно значение. (Оттогава Хасанбегович подчертава, че сегашната му партия е антифашистка.)

В неделя хърватите гласуваха на предсрочни избори,връщайки управляващата Хърватска демократична общност (ХДО) като най-голямата партия, без да променят нищо. Гласуваха само 53% от всички хървати и вероятният изход е коалиция от същите центристки партии - националисти и социалдемократи. На пръв поглед страната е изправена пред същите проблеми. Безработицата е 16% и достига 40% сред младежите, дългът е 90% от БВП. Крайбрежието зависи от туризма, вътрешността изпраща работници-мигранти в Германия и Австрия.

Новото е завръщането на национализма. До 2013 г. хърватските консервативни националистически 
политици вдигаха достатъчно либерална дандания, за да убедят Брюксел,  
че могат да изпълнят основните критерии за членство в ЕС. Оттогава те са всмукани в нарастването на националистическото съперничество, което обхвана Балканите. Отвъд планините е Република Сръбска - сръбски анклав, създаден в Босна и Херцеговина от Дейтънското споразумение от 1995 г., след жестока гражданска война. Лидерите на Република Сръбска заплашват да проведат референдум за независимост, което ще взриви споразумението, което донесе мир в региона. 

В отговор хърватските политици поддържат реториката, като лидерът на лявоцентристката партия тайно бе записан да заплашва да защити хърватите, ако референдумът бъде проведен, наричайки Босна "провалена държава" и наричайки правителството в Сърбия "шепа нещастници". Лошо е, ако това е възобновяване на балканския етнически конфликт от деветдесетте години. Но то идва след години на икономическа криза, сред нарастващо геополитическо напрежение и нарастваща ксенофобия пред лицето на бежанска криза.

Руски пари се изляха не само в Сърбия, но също и в Република Сръбска, заедно със засилено дипломатическо влияние.Междувременно Хърватия се присъедини към ЕС. В резултат

Балканите днес са по-ясна дипломатическа и системна фронтова линия, отколкото бяха през 1995 г., 

когато войната приключи. Предположението, че глобализацията, икономическият растеж и времето ще излекуват района, изглежда по-несигурно, отколкото по което и да било време след мирното споразумение. 

Ако сърбите в Босна се решат на своя референдум за независимост и Путин ги подкрепи, Кремъл ще има нова пионка в същата игра, която играе със Западна Сирия, Украйна и балтийските държави. 

В такава обстановка интелектуалният живот на Балканите се оттегли в редица паралелни структури. Тук са глобалистичната левица, която аплодира ветераните партизани на площадите, но е незначителна в основната политика. Тук е и крайната десница, чието главно постижение бе да издигне паметник на осъден етнически терорист от седемдесетте години. Много хора на 40-50 години изживяват посттравматичен начин на живот като се справят с бизнеса, семейството или ранното пенсиониране, рядко говорейки за това, което са правили или изстрадали, но обхванати от вътрешна тревога, че конфликът ще се поднови. 

Междувременно младите хора в региона се опитват да живеят в смекчен от канабиса и интернет илюзиорен свят, в който електроната музика или играта на Покемон заместват националната и политическа идентичност, формирани преди 20 години. 

Ако Европа иска Балканите да успеят, тя трябва да разбере границите на сегашния си подход. Тя намали стандартите за присъединяване за страни в Източна и Югоизточна Европа, за да ги вкара в проекта за разширяване. Албания получи статут на кандидат през 2014 г., Босна внесе кандидатурата си през февруари тази година. Македония, която спечели точки в Брюксел, като издигна ограда на границата с Гърция миналата година, е толкова затънала в етническо насилие и голяма корупция, че членството в ЕС е невъзожно. Въпреки това има силни гласове, които призовават тя да бъде приета.

Политиците в региона, независимо дали са корумпирани, шовинисти или просто са некомпетентни, знаят, че поставяйки знак за отметка на няколко квадратчета в списъка на ЕС, могат да напреднат в процеса на присъединяване само с реформи на хартия. Фактът, че много от прогресивните в региона, преди всичко младежите, искат членство в ЕС, е още един стимул за Брюксел да си затвори очите за злоупотребите. 

Ако ЕС иска да отговори на надеждите на младите хора на Балканите, той трябва да стане твърд към задаващото се хърватско правителство. Всички културни намигвания към фашисткия режим от Втората световна война трябва да си отидат. Най-накрая ЕС трябва да бъде готов, както заплаши да направи с Полша и Унгария, но не го направи, да задвижи процесите от Член 7, според който страните-членки могат да бъдат предупредени за неадекватно прилагане на върховенството на закона и в крайна сметка членството им да бъде замразено или правата им за гласуване за бъдат ограничени 

Лидерите на ЕС не губиха време след Брекзит в новото задействане на процеса на обща политика на сигурността и отбраната, което в. "Дейли мейл" нарича "европейска армия". Те са прави, защото ако Балканите тръгнат по лош път, Хърватия като членка на ЕС ще има правото да призове за подкрепа според клаузата за взаимна отбрана от Лисабонския договор и всички членки на ЕС ще бъдат задължени да я подкрепят. Но в краткосрочен план това, което е жизненоважно за западноевропейските демокрации, е да се ангажират с Балканите и да лансират демократична култура и институции. В крайна сметка американската дипломация наложи мир през 1995 г. Днес категорично задача на ЕС е да го запази.