Хасковлии обедняват все повече. Областта е на челно място сред 14-те в страната, в които през миналата година линията на бедност пада спрямо предходната 2014 година. В Хасково тя е понижена с 15.9%. Според анализаторите от Националния статистически институт това се дължи основно на намаляването на средния размер на дохода от труд в региона с 9.9%. Друга причина е намаляването на средния размер на дохода от пенсии с 13.3%. Сливен, Кюстендил и Перник са другите региони в челната редица по този показател след Хасково.
На другият полюс са регионите, в които през предходната година линията на бедността се е увеличила с над 10 % т.е. стандартът на живот се е подобрил. Най-осезаем е скокът в Ловеч - с 18 %.
Водещите причини за увеличението са: увеличаване на относителния дял на заетите лица, намаляване на броя на икономически неактивните, както и увеличаването на средния размер на доходите от труд.
Хасковският регион е и под средната линия на бедност в страната през 2015 година, която е била 326 лв. средномесечно на едно лице.
В Хасково сумата е 266 лв. на човек на месец.
През 2015 г. най-ниската линия на бедност в страната се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик - съответно 189 и 216 лв., а най-високата - в столицата-504 лв., следвана от областите Варна -353 лв. и Перник - 352 лева.
Област Кюстендил е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 7.8%, а с най-високо равнище е Шумен - 30.4%. В Силистра жените са с най-ниско равнище на бедност - 10.0%, при 30.7% за Шумен.
В област Хасково жените също са по-застрашени от бедност, относителният им дял спрямо мъжете, живеещи в риск от бедност, е по-голям с 4 пункта.
При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод, както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта, разясняват методологията от НСИ.
През 2015 г. под прага на бедност са били почти милион и 600 хил. българи, или 22.0% от населението на страната. В сравнение с предходната година линията на бедност се увеличава с 0.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.2 процентни пункта. Статистиката показва, че най-ниско под линията на бедността са безработните.
Логично най-застрашени са безработните, а сред работещите образованието оказва съществено влияние върху риска от бедност. Най-висок е относителният дял на т.нар.работещите бедни с начално и без образование - 57.9%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 8 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 2.1%.
Красимира Славова
