Ще осъдя вандала, потрошил паметника на Каймакчалан
НАВРЪХ Деня на Независимостта на България македонски вандали организирано счупиха паметника на загиналите ни бойци на връх Каймакчалан.
Македония е бойно поле на българската армия в четирите от петте войни, които води България след Освобождението. Костите на над 155 хиляди български войници и офицери са останали там.
Техните останки са погребани в 505 военни гробища, братски могили, увенчани с паметници, част от които издигнати веднага след Първата световна война, други в периода 1941-1944 г.
Всички те са безпощадно вандализирани след постановление на югославското правителство от 1966 г. - премазвани са с булдозер, взривявани с динамит, натрошавани с чукове.
Оцелели са тук-там някои от тях, но задължително са избити и натрошени надписите на български език, а някои дори са преоформени като паметници на сръбски герои.
Едва когато Македония стана независима, организации, между които, без да звучи самохвално, и моята “Плиска” започнаха с цената на големи трудности да реставрират някои от тях.
“Плиска” се погрижи за 10 - гробището в Ново село, Струмишко, със 71 паметника, с. Мало Чичево и Дретово, Гевгелийско, Беранци, Битолско, в което почиват 250 български войници, и др. Едно гробище възстанови пловдивският бизнесмен Лука Станчов, а друго в Прилеп - военното министерство.
Македонците нямат основание да отказват възстановяването на военните ни гробища, тъй като са подписали Женевската конвенция, в която е записано, че никоя страна не може да откаже такъв акт, независимо от това за чия кауза са се сражавали войниците.
Но македонската страна успява да създава всякакви трудности и въпросът нееднократно е поставян в ЕС.
Действа се перфидно. Разпространява се примерно сред иманярите слух, че на българските войници е плащано със златни левове и те са погребвани заедно с тях. Пред очите ми иманярите унищожиха гробищата в с. Хурка, щаба на ген. Вазов.
Връх Каймакчалан е висок 2250 м - колкото Черни връх. Той е на самата днешна македоно-гръцка граница. Там в продължение на 40 дни се водят боеве между 4 български полка от българската армия и сръбски, гръцки и френски войски. (Това е една от битките на Солунския фронт през Първата световна война).
Сраженията могат да се сравнят с тези при Дойран, но там ген. Вазов е имал достатъчно време да построи нагъсто бетонни бункери, които спасяват войниците.
Докато при Каймакчалан има само плитки окопи до кръста и даваме ужасяващи жертви - над 3 хиляди души. Но и противниците са обезкръвени - сърбите дават 6 хиляди жертви, гърци и французи - по 2000.
В една безлунна нощ българското командване преценява, че е безсмислено от стратегическа гледна точка да се защитава върхът и войската се оттегля на завоя на река Черна, където остава до края на войната. Това е една от най-големите военни победи в новата българска история.
Ще заведа дело срещу вандала журналист Миленко Неделковски, защото паметниците са наша държавна собственост, и ще го осъдя.
p