От 4 до 9 октомври в София се провежда фестивал на фермерските пазари, който събира малки и средни производители от цялата страна и им дава възможност да продават лично своята стока.
Фермерският пазар е нещо сравнително ново за страната ни, в Европа подобно нещо съществува от десетки години. Той заздравява скъсаната връзка между производител и потребител и предлага първокласно качество на приемливи цени.
Освен това фермерските пазари подпомагат независимите малки и средни родни производители, премахвайки посредничеството на магазините и големите търговски компании.
По повода се срещнахме с Дирадж Саха, представител на "Хранкооп", организацията, отговорна за създаването и поддържането на фермерските пазари в страната.
Какво е фермерският пазар?
Фермерските пазари са едно движение, което в Европа е доста познато, а в България преди 3 години се организира първият такъв регулярен пазар. Това е място, където се срещат директно производители и потребители, които искат да се хранят с чиста и здравословна храна.
Ние подбираме производители, чието производство е съобразено с екологичните норми и спазва принципите за отглеждане на храната, като има възможно най-малко негативни влияние върху природата. Не казвам „био“, защото био сертифицирани са само една част от производителите, ние стимулираме чистото производство като цяло, защото има хора, които не сертифицират стоката си, но пък изкарват много хубав продукт, който в някои аспекти е по-добър от био продуктите. Под чиста храна ние разбираме храна, гледана без химически препарати и изкуствени торове, съобразени с екологичните норми.
Къде могат да се намерят тези фермерски пазари и колко често се организират?
Броят им в столицата расте, но най-старият е на Римската стена в кв. „Лозенец“, който е всяка събота от 10:00 до 14:00 часа. Организира се от три години. Преди две години на „Иван Вазов“ открихме пазар, провеждащ се всяка сряда между 16:00 и 20:00 часа, през зимата между 15:00 и 19:00 часа.
Този четвъртък се проведе първото издание на фермерския пазар в мол „Сердика“, на покрива му. Идеята е там да има регулярен пазар всяка седмица между 15:00 и 19:00 часа. В Бизнес парка, отстрани до сграда 10, организираме всяка първа и трета седмица на месеца пазар. За момента са това регулярните събирания, като имаме предложение да направим фермерски пазар на ул. „Граф Игнатиев“, на мястото на пазара при „Св. Седмочисленици“. В най-скоро време очакваме това да се случи.
В чужбина от десетки години правят подобни пазари и ги разполагат точно в центъра на града.
Да, там направо затварят цели улици. Фермерските пазари са доста популярни зад граница, защото са израз на търсенето на по-чиста храна, която да е по-здравословна. От друга страна, това е подкрепа за местните производители. Въпреки че се намираме в ЕС и стоките могат да се движат свободно, това е в полза на големите производители, които могат да си позволят да субсидират земеделието си доста добре и да намаляват цените. И като започнем да внасяме по-евтина стока от чужбина, ние убиваме собственото си производство. Затова голяма част от хората и на Запад, и тук предпочитат да видят производителя с очите си, да закупят продукта направо от него. Има го личното отношение, има го личният контакт, които се получават по-трудно при големите магазини.
В момента тече третото подред издание на фестивала на фермерските пазари, като сме насрочили пазар за всеки ден. Той започна от 4 октомври и ще приключи в неделя. Днес, в петък, сме пред „Икеа“ в София между 15:00 и 19:00, в събота сме на Римската стена, като този път ще имаме и скромна арт зона.
В неделя е кулминацията на фестивала, тогава в парка „Заимов“ ще се проведе целодневен национален фермерски пазар от 11:00 до 19:00 часа.
Открили сте и постоянен магазин в мол „Сердика“?
Да, магазинът е продължение на идеята за фермерските пазари. Хубаво е да има личен контакт с производителя, но той няма как да бъде всеки ден от 10 до 22 часа и да продава. Затова възникна нуждата и от страна на производителите, и от страна на потребителите да се създаде такъв магазин с чиста продукция. Той се намира на ниво -1, точно срещу „Пикадили“, и се казва „Хранкооп“. Всички продукти са изцяло природно отгледани и са само от малки и средни български производители. Няма никакви вносни неща с изключение на едни швейцарски белачки. По този начин се опитваме да подкрепим българските фермери, за да могат да продават продукцията си.
„Хранкооп“ организира и доставки. Правиш предварителна онлайн заявка и или идваш до определено място да си я вземеш, или се доставя направо до адрес. Този магазин просто е още един начин продуктите на малките и средни производители да стигат до българския потребител.
Къде може да се намери актуална информация за всеки един фермерски пазар?
Всеки един пазар има индивидуална Фейсбук страница, където има информация кой ще е на пазара днес, какви ще са специалните събития, дали ще има промяна във времето на провеждане на пазара - „Хранкооп София“, фермерски пазари "Римската стена", "Иван Вазов", "Бизнес парк" и Фестивал на фермерските пазари.
Как можем да сме сигурни, че храната, която се продава на фермерските пазари, е чиста и качествена?
Имаме няколко нива на проверяване на доверието, което гласуваме на производителите. Първо се срещаме с фермерите и разговаряме с тях, след това периодично пускаме проверки на продуктите за налични химични елементи в храната, ходим на проверки до фермите, за да видим с очите си как върви производството. На някои от фермерите сме направили и видео представяния в YouTube канала на „Хранкооп“.
Потребителският контрол също е засилен. Всеки човек може да се свърже с избрания производител, а и има форум, в който ако има нещо, се повдига пред цялата група. „Хранкооп“ започна като група хора, търсещи чиста храна, които във времето си намират 2-3 производители, които да ги снабдяват с храна регулярно. Така с времето групата нараства до над 200 души и в момента сме регистрирани като потребителско-производителска кооперация.
Ние сме обединение на хора, които гледат своя интерес все пак. Потребителите искат качествена храна, а производителите да печелят. Затова се опитваме да направим точно това: да определим честната цена за производителя, за да продължава да се занимава той с това нещо, и качествен продукт за купувача. Ние не гоним най-ниската цена, защото има кой да го прави, но търсим най-добрия баланс между цена и качество на продукта. Защото ако един човек продава на загуба или без печалба, той скоро фалира.
Био магазините са известни с високите си цени, какви са цените на фермерските пазари?
В различните сезони има различни измерения на цената. Но като цяло нещата, които се предлагат на фермерските пазари и в „Хранкооп“ магазина, са между 30 и 60% по-скъпи от стоките по супермаркетите. Спрямо биомагазините държим по-ниски цени. Проблемът при биомагазините е, че работят с много голям процент вносна стока. Ние работим само с български производители. Но екологично чистото производство като цяло е труден и скъп процес, защото от една оранжерия с домати, която се пръска интензивно, може да се изкара огромно количество домати. А ако не се ползват химикали, от същата оранжерия ще се изкарат 50% по-малко плодове.
Освен плодове и зеленчуци продавате ли и други продукти на фермерските пазари?
Опитваме се да имаме смес от всякакви продукти – около 60% плодове и зеленчуци, 20% млечни продукти, хляб около 5-10%, медове, сладка и т.н. Като по-екзотични продукти предлагаме пречистеното масло „Гхи“, хляб и печива с квас, веган кухня, различни видове нетрадиционно сирене, като това с трюфелите например, меден сладолед, американски боровинки, годжи бери, чайове и билки от родопския край.
Как може да се включи някой земеделец в „Хранкооп“?
Процесът отнема малко време, но по този начин селектираме производителите. Вариантите са два, да ни бъде пратена информацията електронно или да се видим лично. Обикновено хората предпочитат да се видим лично. След това се попълва формуляр: какво гледате, как го гледате и т.н. После въпросната информация се обработва и минава през група от производители и потребители, които да зададат своите въпроси на земеделеца кандидат, за да се разбере наистина ли произвежда стоката си по естествен начин и защо.
След това пускаме продукцията му, където има възможност, защото чисто физически не ни достига място на някои от пазарите, на Римската стена особено. Следим и да не се наруши баланса на всеки един пазар, да не доминира един определен продукт.
Това е хубавото на фермерските пазари, че са като опитно поле за земеделците – виждат как се приема тяхната стока и какво се търси. Има я и живата връзка с потребителя, който казва какво му харесва и какво трябва да се промени. Повечето производители идват с 2-3 неща, пробват как се приемат, изтеглят невървежните такива, разработват нови продукти, благодарение на комуникацията с клиента и финансовата стабилност, която постепенно придобиват.
Получавате ли подкрепа от някъде?
Хубаво е да получаваме широка обществена подкрепа, затова направихме възможно за различни организации да ни подкрепят финансово. Ние вземаме 10% от продажбите на участниците във фермерските пазари. Тези 10% не достигат, за да се издържа цялата инициатива, а и същевременно не искаме да взимаме повече от производителите. Затова всеки може да се включи в кооперацията и да подкрепи идеята, като стане съкооператор и участва във вземането на решения или просто дари финансови средства.
„Българо-американската кредитна банка" реши да спонсорира дейността ни, за да можем да обновим инвентара, който имаме. Благодарение на различни организации, фирми и най-вече на потребителите, които пазаруват онлайн или от фермерските пазари, успяваме да се издържаме и да се грижим за инициативата.
Столична община също ни подкрепя много, тя даже е съорганизатор, "Пазар Юг“ оказва помощ, водата „Пирин спринг“ подкрепя фермерския фестивал. И се надяваме, че още повече фирми и хора ще ни помогнат.
Това, което правим, е в интерес на всички – да се храним със здравословна и чиста храна. Освен това колкото повече хората купуват от тези пазари, толкова повече ще падат цените.
И не на последно място, както отбелязах, подкрепяме малките местни производители. Голям проблем в момента е, че всеки стартиращ производител трябва да се подчинява с изискванията за средните и големи такива. Трудно е за един млад човек, който тепърва стартира, да изпълни изискванията за производство на големите компании и на всичкото отгоре да е конкурентен като цена и т.н.
