Американски учени от Мичиганския университет са открили нова планета-джудже в Слънчевата система. Информация за това е публикувана на сайта на Международния астрономически съюз МАС.

Планетата-джудже 2014 UZ224 се движи по силно издължена орбита на разстояние от 38 до 180 астрономически единици от Слънцето. Намира се в отдалечен район на Слънчевата система, в който обикалят малък брой ледени космически тела отвъд пояса на Койпер, който пък е отвъд орбитата на Нептун. Диаметърът на 2014 UZ224 е около 520 километра. Необходими са 1136 години, за да направи пълна обиколка около Слънцето, което от повърхността се виджа като малко светещо кръгче.. 

В момента планетата се намира на разстояние 91 АЕ от Слънцето. Небесното тяло 2014 UZ224 е наблюдавано за първи път на 19 август 2014 год. Откритието е обявено на 11 октомври 2016 год.

В Слънчевата система, според определението на Международния астрономически съюз, има осем планети. Най-голямата и най-масивна е Юпитер.

През януари 2016 год. американски учени отикриха още един претендент за девета планета. Има и други 50 планети-джуджета, които очакват признаване от MAC.

Но най-интересното около новата планета е историята на откриването ѝ.

Проф. Дейвид Джердис, един от учените, които помагат за изграждането на специалната камера Dark Energy Camera която прави карта на отдалечените галактики. Преди няколко години професорът имал студенти през лятото. Той решил да им даде един проект - поискал да намерят обекти от Слънчевата система на галактическата карта.

Как можете да откриете такива обекти на снимки на галактики? Е, можете да потърсите неща, които се движат: "Обектите от Слънчевата система, когато ги наблюдавате в даден момент и след това малко по-късно, се появяват на различно място в небето", казва професорът.

Звездите и галактиките са толкова далеч, че са в покой. Но една планета или астероид е в малко по-различна позиция всяка вечер. Тя ще се появи като светеща точка, която изглежда, че се движи на стационарния фон на звездите, когато наложите снимките една върху друга.

Свържете точките нощ след нощ и можете да започнете да се изчислявате орбитата на обекта около Слънцето.

Но снимките в случая не били правени нощ след нощ.

"Ние често просто имаме едно наблюдение на нещо в една нощ", казва той. "И след две седмици - едно наблюдение, а след пет нощи по-късно друго наблюдение, и четири месеца по-късно друго наблюдение. Така че проблемът със  свързването на точките е много по-голямо предизвикателство".

Но професорът и неговите колеги студенти разработили софтуер, който може да направи точно това.

Екипът не крие ентусиазма си относно деветата планета - те се надяват софтуерът им да помогне в този случай.