Откриха масов гроб в македонското село Заяс, подозират, че телата са на българи от преди 100 години, съобщи БГНЕС. Човешките останки, за които се предполага, че са от масов гроб от 1913 година, са открити в двора на семейната къща на лидера на Демократичния съюз за интеграция Али Ахмети.
"Телата на жертвите първо са били подпалени, а след това - захвърлени в кладенец. Предполага се, че става въпрос за между 10-60 души", заяви Мусли Муслию, ръководител на екипа, който извършва ексхумацията. С такива масови гробове е осеяна цялата югозападна част на днешна Република Македония, припомня агенцията.
Те са спомен за един кървав окупационен режим, който е искал да изтрие българското национално самосъзнание на местното население. Въпреки репресиите само ден след подписването на Букурещкия договор (10 август 1913 по нов стил), те решават да вдигнат бунт срещу Белград. С този договор турското робство в Егейска и Вардарска Македония се заменя с гръцко и сръбско, а българското население там търси за албанското за съюзник, разказват историците.
Като исторически образ на борбата за оцеляване на населението на Македония още от Първата балканска война /1912-1913 г./ е известният шамар, ударен на 7-годишно дете. Сръбският престолонаследник и бъдещ крал на Югославия Александър Караджорджевич удря 7-годишната Васка Зойчева от Прилеп, защото на въпроса "Па ща си ти?" /Каква си ти?/, тя отговаря "Българка", което е в разрез с приетата политика за посърбяване на населението.
Кулминация на съпротивата е Охридското въстание, за потушаването на което сърбите ще мобилизират допълнително 100 000 военнослужещи. Месеци продължават репресиите след 4-дневната борба на нашите събратя. В Охридско са изгорени до основи 80 села, а в района между Охрид, Дебър и Гостивар изцяло или частично са опожарени около 180 села.
Много от избитите са хвърляни от сърбите в кладенци, които се превръщат в братски могили на падналите българи и албанци. Репресиите не се ограничават само с въстаналите райони, но обхващат по-широк район - Битоля, Прилеп и др.
На 21 декември 1913 г. вестник "Мир", издание на Народната партия, публикува статията "Сръбски злодеяния". В нея се посочва: "В последно време се извършиха големи злодеяния от страна на сърбите върху българите. Така в Прилеп бидоха убити 5 българи от сърби, а 15 души бяха бити до смърт. В селата Никодим, Папазия и Топлица изчезнаха мнозина заможни българи...Българите от селата Паса-Ровче, Беранци, Бялачерква, Водяни и Остцелцебидоха арестувани, но сега вече не са в затвора, а изчезнаха безследно".
В отговор сръбската пропаганда се опитва да разобличи фактите, описани във вестник "Мир". В броя си от 22 декември 1913 г. те разказват, че когато международни учени искали да направят анкета в Македония, сръбското правителство вдига скандал на един от членовете й и така проваля идеята.
Ден по-късно - 23 декември 1913 година, същият вестник "Мир" публикува нова серия от разкрития. "От прилепска и битолска околии пристигатвсекидневно известия за нови сръбски злодеяния над българското и мохамеданското население... В Пласница бидоха убити от един сръбски патрул шестима селяни. Друга сръбска шайка нападна селото Гявато. 40 души бяха бити до смърт, а труповете им хвърлени в кладенци".
103 години по-късно разкритият масов гроб потвърждава написаното.
Припомняме, село Заяс е голямо село с албанско население в западната част на Република Македония, част от община Кичево. Етнографът Васил Кънчов предполага, че албанските жители на Заяс се заселват в селото през XVIII век.
Според някои източници, първоначално селото е било обитавано от православни християни, наричани "шопци", но около 1740 година е албанизирано чрез заселване или ислямизация. Заселилите се в Заяс албанци нападат други православни села и ги заселват - Цървивци, Бериково, Трапчин дол и други.
Али Ахмети е един от водачите на албанското студенстко движание, по данни в интернет. Заедно с вуйчо си Фазли Велиу, е един от основателите на бившата Армия за национално освобождение, която е в списъка на терористичните организации в САЩ до 2004 година.
Става говорител на организацията. От юни 2001 година е добавен към списъка от хора на които е отказано правото да правят бизнес в САЩ. След Охридското споразумение Ахмети основава Демократичния съюз за интеграция. Въпреки, че за част от гражданите на Република Македония Ахмети е терорист, той участва в коалиционното правителство на Република Македония.