Неколцина хасковски бездомници посрещат зимата, приютени в рухнал коптор в някогашния басейн на Ямача. Убежището им e години, но попадна в обектива, след като един от тях – Иван Георгиев, изпадна в драматична ситуация. Сигнал за случая бе подаден от съсед, Андрей Синапов, загрижен за съдбата му.

Иван е на 40 години. Страда от психично заболяване, епилептик е. На 8 октомври припада на улицата и удря лошо главата си. Откаран е в болницата, където лекарите установяват мозъчен кръвоизлив. Престоява известно време в ОАРИЛ, после е преместен в интензивния сектор на Неврологията. Там е и сега.

Иван е бездомник от години. Заедно с брат си Атанас, снаха си Калинка и още един клошар живеят в басейн.

Става дума за бившата къпалня на Ямача, която от години е истинска джунгла. На дъното на бившия басейн има няколко коптопа. Там се приютява дружинката.

Те нямат лични карти. Не получават социални помощи, не могат да се запишат дори в програмата за топъл обяд през зимата, защото не са в списъците на социалните. Не получават и от помощите, които раздава БЧК, по същата причина.

Получават къшей хляб от милостиви съседи, като за отплата вършат дребни услуги – да преметат двора, да нацепят дърва.

„Ей тук, на стотина метра, раздаваха хранителни помощи за бедни. Но не и на тях. Те нямат дори документи. Извън системата са. А надали има по-нуждаещи се от тях“, разказа съседът Андрей.

След изписването на Иван от Неврологията вероятно ще го изпратят във Физиотерапията. Но рано или късно ще трябва да го изпишат и оттам. И от болницата трябва да се върне на дъното на басейна.

„На практика няма къде да го настаним, макар че след такова заболяване едва ли ще преживее зимата в онзи коптор“, казва социалният работник в МБАЛ Хасково Спас Тилев. „В старческия дом в Кенана не може да бъде настанен, защото там не приемат хора с психични заболявания, а Иван има диагноза. Единственото социално заведение в областта за такива хора е Радовец, Тополовградско, но там се чака с години“.

След множество телефонни разговори с различни институции в петък, разрешение за Иван се намери. Шефът на социалната дирекция в Хасково Стефан Манахилов пое случая и гарантира, че веднага започва да търси място за Иван. „В Стара Загора, в Пловдив, където има такива центрове. Поемаме случая, започваме да му търсим място, няма да го оставим на улицата“, заяви социалният шеф.

На въпроса обаче какво ще се случи с останалите бездомници на прага на зимата, следват пространни (и противоречиви) обяснения.

„Говорил съм с директора на Агенцията за социално подпомагане за проблема с такъв център за настаняване в областта. Имам уверенията, че Агенцията ще финансира такова социално заведение, стига някоя от общините да прояви желание. Ние не можем нито да строим, нито да обзавеждаме такива приюти. Но можем да поемем издръжката му. И ще го направим, стига да има такъв. В Димитровград например процедурата вече е напреднала“, обясни Манахилов.

Заместник-кметът на Хасково Милена Трендафилова: „Работим по въпроса за кризисен център. Инициативата обаче трябва да дойде от Социалните. Те на вас казват едно, на нас друго“.

Докато институциите спорят чия трябва да е инициативата, зимата чука на вратата. Температурите падат, а нощите вече са ледени.     

По ирония на съдбата на същото място преди повече от 7-8 зими реката заля подобен коптор. Тогава хората бяха спасени от ледената вода, но се оказа, че няма къде да бъдат настанени. И тогава се чуха уверения, че се започва изграждане на кризисен център. Водеха се разговори,  разнасяха се папки с проекти, подемаха се "инициативи". Идеята беше в такъв център да се настаняват хора, останали без покрив при индицент - пожар, наводнение, друго бедствие.

Приют в Хасково все още няма. Но изоставеният басейн с буренясало дъно и няколкото съборетини са налице. Както и милостта на съседите. „Не са лоши хора, не са агресивни. Не са и мързеливи. За къшей хляб и едно кисело мляко помагат, пренасят дърва, метат двора, чистят“, казва съседка.

„Не мога да разбера що за държава сме. Идва един иракчанин или афганистанец без документи и веднага го настаняват, хранят го, обличат го. А един българин без документи, който няма дори 20 лева да си извади лична карта, е гонен отвсякъде. Отказват му дори паница супа“, ядосва се мъж, живеещ близо до коптора на бездомниците.

Тодор Кръшков