Авторът на фентъзи Димитър Запрянов: На човек не му трябва магия, а цел

Димитър Запрянов от Димитровград е на 25 години. По образование е икономист. Факт е обаче първата му книга - фентъзи романът „Кръстопът“. Томчето вече е с втори тираж. Младият писател работи по още две заглавия в момента. Освен че пише обаче Димитър Запрянов е и сред хората, които обичат да четат. Чете всичко, които му грабне погледа като заглавие.

Дебютната си книга издава сам след ходене по мъките от издателство на издателство. Той разказва през какво минава един автор дебютант и защо няма да се откаже.


 

Има една стара приказка, която казва, че музикант къща не храни, по аналогия един писател може ли да се издържа от писане в България?

Не. Абсурд. Начинаещият поне не може, особено ако е самиздат, както съм аз.

Тоест не е лесен пътят от идеята до дистрибуцията и до читателя?

Рекламата и дистрибуцията са голям препъникамък.

Това означава ли, че в България няма политика, няма желание да се дава път на млади автори?

За България като цяло самите издателства - и големите, и малките, предпочитат да издават чуждестранни автори. Предпочитат да вземат утвърден писател, за когото вече има пазар и е достатъчно познат, да купят правата над книгата и да имат сигурна продажба и оттам печалба.

Как вървят продажбите на „Кръстопът“, пусна наскоро и втори тираж от нея?

Има търсене. Но самото разпространение е трудно. Запознаването на читателя с нов автор, с нова книга, може да стане единствено в книжарницата и често срещите са случайни. Когато нямаш реклама и издател зад гърба си всичко става доста трудно.

Първият ти роман е фентъзи, не отмина ли модата на този жанр, по едно време беше много модерно да се чете фентъзи?

То не е до мода, зависи от идеята, която има човек. Като цяло писателите на фентъзи пишат не толкова за пари, колкото заради самата идея. Парите, поне в България, за българските фентъзи автори, са просто бонус. Печалбата като такава не е удовлетворението за мен.

Какво би искал като млад автор да кажеш на книгоиздателите?

Да подкрепят българските автори. Много малко са издателствата, които правят това.

Аз завърших книгата си през 2013 година и в продължение на две години и половина я предлагах на издателства. Изпращах им откъси, ревюта, различни части от романа. Нищо.

Как ти отказваха да те издадат?

Отказът все беше тривиален, без отношение, все едно, че не съществуваш: Ще се свържем с вас до две седмици. Това ме натъжаваше ужасно много. Ако не ме харесват, защо просто не ми го казаха. Само едно от издателствата прояви отношение, отказаха ми в прав текст, като ми обясниха, че няма да ме издадат, понеже не съм известен автор.

Ако след време, когато добиеш по-голям популярност и някои от тези издателства те потърсят с предложение за голям хонорар, ще приемеш ли?

Има издателства, на които задължително ще откажа.

Смяташ ли, че младите хора у нас четат?

Смятам, че да. Но и възрастните хора у нас също четат.

Харесват ли фентъзи?

Смятам, че да. В границата между 18 и 45 години са хората, които обичат фентъзи. Има много хора в България, които го четат, има и много от тях, които четат българско фентъзи. Смятам, че им харесва, защото като цяло проблемите на героите в този измислен свят са подобни на проблемите от истинския живот, но самата магия на света от фентъзи романите, самият фон, на който се развива сюжетът, е по-приятен.

В такъв случай в живота ни може би ни трябва някаква магия, за да сме по-устремени, като твоите герои?

Магия - не, по-скоро смятам, че на всеки човек му трябва цел в живота, за да я преследва.

В момента работиш по две нови заглавия, отново във фентъзи жанра, и едната от книгите доразвива първия ти роман, разкажи за това?

Един от персонажите в „Кръстопът“, който се появява в този роман късно, сега е главен герой. Но тази книга ще може да се чете и отделно, тя не е продължения на първата.

Икономист си по образование, как така от света на цифрите, премина към словото, към необозримото? Всъщност смяташ ли да се занимаваш занапред с икономика?

С икономика - не. Хората казват, че който се занимава с математика, със статистика, с тези така наречени точни науки, след време започва много да се пали по литературата.

Както е и основното внушение в твоя роман : Никой не може да избяга от съдбата си, всичко му е предначертано.

Точно така. При мен например идеята за романа дойде внезапно, във влака. Защото пътя от Свищов, където учих, до Димитровград, е 10-11 часа. Дълъг път е и си уплътнявах времето, като си драсках разни неща, нахвърлях си разни идеи.

Написах го, създадох го, сега се опитвам да направя всичко възможно той да стигне до читателите.

Представяш света в романа си като кръстопът и то е отразено дори в заглавието. Ти си на 25 години, самият ти в коя посока от кръстопътя си поел?

Аз не съм на кръстопът, в тази част от живота си в момента се чувствам като в задънена улица, но осъзнавам, че скоро ще стигна до кръстопът.

В какво вярваш?

Вярвам в хората. Не вярвам в Бог или в някакво невидимо същество в Космоса, което предначертава всяка наша стъпка. Вярвам, че каквото трябва ще се случи.

Интервю на Красимира Славова

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта (3)

  • 1
    По
    поздравления за момчето
    7 -1
    13:06, 17 окт 2016
    Браво на момчето и ...хубаво интервю! Де да бяха повече младите хора като него.
  • 2
    ..
    ..._1476790984
    0 0
    14:43, 18 окт 2016
    Има ли я тази книга по книжарниците?
    • Ди
      Димитър Запрянов
      0 0
      05:11, 21 ное 2016
      Здравейте. Извинявам се за късния отговор, но едва сега виждам статията. Книгата може да бъде поръчана лично от мен на тел номер :0896 90 53 52 или от фейсбук страницата на книгата: Фентъзи роман "Кръстопът" от Димитър Запрянов
Последни новини