Бъдещият президент на България ще бъде излъчен на балотаж, с голяма вероятност – между кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и на подкрепения от БСП Румен Радев.

Сред твърдо решилите да гласуват (което дават относително най-точна представа за разпределението на гласовете в урните) Цачева стартира с електорална преднина пред Радев от 7.9% (29.3% срещу 21.4%). 

Това показват данните от проучване на "Алфа Рисърч", проведено на старта на кампанията за президент и национален референдум. 

Според данните на "Галъп интернешънъл", изнесени миналата седмица, също се очертава балотаж за президентските избори. Агенцията обаче посочва, че вторият тур може да бъде спечелен от кандидата на БСП - ген. Румен Радев. 

10.8% процента от анкетираните са с нагласата да изберат опцията "не подкрепям никого“ в бюлетината. 

На трета позиция, според данните "Алфа Рисърч", се очертава Красимир Каракачанов – 8.7% от гласуващите, следван от Ивайло Калфин – 6.8%. 

Непосредствено до тях се нарежда група от трима кандидат-президенти – Трайчо Трайков (5%), Татяна Дончева (4.5%), Веселин Марешки (3.3%). 

Традиционният участник в избори Жорж Ганчев и излезлият от НФСБ Велизар Енчев събиратмалко над 1%. 

С под 1% лична подкрепа тръгва бившият премиер Пламен Орешарски. 

Освен оспорвания балотаж, предстоящите избори имат още един силен залог – бъдещата управленска формула.

От Агенция "Алфа Рисърч" посочват, че предвид липсата на ясно парламентарно мнозинство и хипотезата за предсрочни избори, подкрепата, която ще получи всеки кандидат на първия тур на изборите, ще бъде показателна за действителната електорална тежест на партиите и съответно – за мястото им в бъдеща политическа конфигурация. 

Към началото на кампанията още не е напълно ясен ефектът от задължителното гласуване. 

Делът на опцията "не подкрепям никого” (10.8% ) не е достатъчен, за да предизвика значим ефект върху резултата от първи тур, но и не означава, че трябва да се подценява заблуждаващият й ефект върху избирателите. 
Колкото повече хора изберат да гласуват срещу всички, толкова по-висок процент автоматично ще получат водещите кандидати. 

Профилът на ориентиралите се към "не подкрепям никого” избиратели до голяма степен повтаря този на традиционно негласуващите – най-млади, учащи, жители на големите градски центрове. 

Проучването сочи, че най-голямо влияние върху стартовите позиции на кандидатите оказва електоралната тежест на партиите, които ги издигат. 

Относително най-силен мажоритарен ефект имат кандидатите на малките партии - Ивайло Калфин и Татяна Дончева. Те удвояват резултата на собствените си политически сили, но засега достигат около 5% -6%, които кампанията може да увеличи.

Двете формации в дясно се движат стриктно в рамките на собствените си избиратели. Цецка Цачева привлича 75% от симпатизантите на ГЕРБ, но не и от други партии. 

Сътресенията в РБ и проблемните им електорални позиции ограничават началната подкрепа за Трайчо Трайков. 

За разлика от ситуацията в дясно, в ляво-националистическия спектър е налице много голямобмен на избиратели. Около две трети от гласовете на БСП отиват за ген. Румен Радев, но останалите – към Ивайло Калфин, Татяна Дончева, Красимир Каракачанов. 

Аналогична е ситуацията при "патриотите”, чиито симпатизанти се разделят между подкрепа за собствения си кандидат и за други кандидати от този спектър. Точно тази взаимната приемливост на кандидатите и същевременно - близост на избирателите от ляво-националистическия спектър - създава предпоставки за драматичен втори тур.

На него Цецка Цачева би привлякла допълнително основно симпатизанти от РБ, докато мнозинството от подкрепящите Иваййло Калфин, Красимир Каракачанов, Татяна Дончева и другите по-слаби кандидати, биха дали гласа си по-скоро за Румен Радев. 
В евентуалните сценарии за балотаж Цачева е с минимална преднина пред Радев – 32.6% срещу 31.3%. 

Остава открит въпросът за гласовете на ДПС, 80% от чиито симпатизанти заявяват, че към момента не са решили за кого да гласуват или "не подкрепят никого”. 

Има ръст на намеренията за участие в изборите. С около 7% в сравнение с месец септември се увеличават желаещите да отидат до урните. 

С най-висока мобилизация за момента се открояват привържениците на левите партии – БСП, АБВ, Движение 21. Колебание е налице сред симпатизантите на ГЕРБ, РБ и Патриотичния фронт.