Достатъчно впечатляващо е, че нашите човешки мозъци са съставени от едни и същи "звездни неща", като Вселената, но новите изследвания показват, че това може да не е единственото нещо, по което си приличат.
Точно като Вселената, нашите мозъци могат да бъдат програмирани да увеличават безредието, подобно на принципа на ентропията и нашето съзнание може да е просто страничен ефект.
Стремежът да се разбере човешкото съзнание, способността ни да сме наясно със себе си и заобикалящата ни среда, е продължавал векове. Въпреки че съзнанието е изключително важна част от човека, изследователите все още не са разбрали наистина от къде идва и защо го имаме.
Едно ново проучване, водено от изследователи от Франция и Канада, сочи нова възможност: Ами ако съзнанието възниква естествено в нашите мозъци, като резултат от максималното използване на информацията в тях? С други думи, ако съзнанието е страничен ефект на мозъка при преминаването му към състояние на ентропия?
Ентропията е основен термин, използван за описване на развитието на една система от ред към безредие. Представете си едно яйце: когато всичко е перфектно разделено в жълтък и белтък, то е с ниска ентропия, но когато го разбиете, то има висока ентропия, състояние на пълен безпорядък.
Много физици вярват, че това се случва с нашата Вселена. След Големия взрив, Вселената постепенно се движи от състояние на ниска ентропия към висока ентропия, а защото вторият закон на термодинамиката гласи, че ентропията може само да се увеличава в една система, то това би могло да обясни защо стрелката на времето винаги се движи само напред.
Така учените решили да приложат същото мислене за връзките в мозъка ни и да разследват дали те показват някакви модели в начина, по който те избират да се организират, докато сме в съзнание.
За да разберат това, екип от Университета в Торонто и университета Декарт в Париж, използват типова теория на вероятностите, наречена статистическа механика за моделиране на мрежите от неврони в девет мозъка на хора, включително и седем, които са имат епилепсия.
По-конкретно, те наблюдавали синхронизацията между невроните, дали невроните трептят синхронно помежду си, за да разберат дали мозъчните клетки са свързани или не.
Наблюдавали две групи данни: Първо сравнили моделите на свързване, когато участниците са заспали и будни, а след това разгледали разликите, когато пет от пациентите с епилепсия получават припадъци и когато мозъците им са в нормално "будно" състояние.
И в двете ситуации забелязват една и съща тенденция - мозъците на участниците показват по-висока ентропия, когато са в състояние на пълно съзнание.
"Получихме изненадващо прост резултат: Нормалните будни състояния се характеризират с най-голям брой възможни конфигурации на взаимодействия между мозъчните мрежи, което представлява най-висока стойност на ентропия", пише екипът.
Това кара изследователите да твърдят, че съзнанието просто може да е "възникващо свойство" на една система, която се стреми към максимален обмен на информация.
Преди да задълбаем повече, това изследване е ограничено от сравнително малкия размер на участниците (извадката не е представителна). Трудно е да се забележат някакви убедителни тенденции от само девет души, особено ако мозъците на всички са реагирали по малко по-различен начин при различни състояния.
Физикът Питър МакКлинток от Университета в Ланкастър във Великобритания, който не е участвал в изследването коментира, че резултатите са "интересни", но трябва да бъдат повторени с по-голям брой субекти, включително и експерименти по време на други мозъчни състояния, като например, докато пациентите са под упойка.
Проучването обаче е добра отправна точка за по-нататъшни изследвания и намеква за възможна нова хипотеза защо мозъците ни са склонни да бъдат в съзнание.
Екипът планира да проучи резултатите допълнително, чрез измерване на термодинамичното състояние на различни региони, за да разбере, дали случващото се е истинско определение за ентропия или е някакъв друг тип организация.
Те също така искат да разширят своите експерименти с общо познавателно поведение - например, като видят как невронната организация се променя, когато хората се съсредоточават върху една задача и когато не мислят за нищо.
Ние сме едва в началото на разбирането как организацията на мозъка може да повлияе на нашето съзнание, но е доста изкушаващо да тръгнем в тази посока. Едно напомняне, че всички сме свързани чрез законите, които управляват Вселената.