Голямата рок звезда, ексвокал на „Рейнбоу“ Дуги Уайт свири тази вечер в Хасково на пл. „Свобода“ с група „Джон Стийл“ (John Steel). След близо 48-часовото си пребиваване в Хасково, легендарният изпълнител ще си тръгне оттук с карта на града и картината на Татяна Форева „Есен“, на която е изобразена катедралната църква „Успение на Пресвета Богородица“.

Дуги Уайт и момчетата от „Джон Стийл“  дадоха обща пресконференция.

Към Групата „Дож Стийл”:

Как стигнахте до идеята да поканите за концерт в Хасково звезда като Дуги Уайт?

Иван Сталев от Джон Стийл:

Имаме идея да работим със звезди отдавна. Аз направих връзката с Дуги, но доста трудно стигнах до него в интерес на истината. Трудно е да се свържеш с такова име. Помогнаха общи приятели, на които накратко обясних кои сме ние и след час вече имах неговия имейл. Другото е история.

Кога беше преломният момент, в който се разбра, че в крайна сметка ще работите задно с Дуги?

Иван Сталев:

В самото начало. Стиснахме си ръцете почти веднага. Имахме готово предложение за него, конкретно този концерт. Коментирали сме и други неща, които за момента предпочитаме да запазим в тайна, става въпрос за бъдещи общи проекти.

Много му благодарим за пълната подкрепа.

Да разбираме ли, че ще запишете заедно парчета?

Запазваме тайната.

Към Дуги Уайт:

За кой път сте в България?

Дуги Уайт:

За първи път дойдох в България преди около 8 години в Пловдив с Джон Лорд. Свирихме с местния оркестър в големия амфитеатър.

И това е първият път, в който бях в България. Но оттогава съм се връщал няколко пъти. Аз съм много щастлив, когато идвам тук. Хората, които срещам са много усмихнати и лъчезарни.

Знам, че изминаха 20 години откакто напуснах Рейнбоу, но виждам, че музиката на тази група тук е все още популярна. Независимо по какъв начин някой музикант е свързан с Ричи Блекмор, без значение дали е Рони Джеймс Дио, Греъм Бонит или аз, хората ни посрещат с отворени обятия. И въпреки многото време, което е минало от както съм напуснал “Рейнбоу“ все още хората тук се радват да ме видят.

Поддържате ли връзка с Ричи Блекмор?

Не съм се чувал с Ричи от 19 години, откакто той ми каза: F**k off. Така че спазих неговото желание.

Трудно ли се работи с Ричи?

Изобщо не е трудно да се работи с него. Всъщност аз прекарах с него 3 години и половина, през които той се грижеше за всички бизнес ангажименти около групата, а от мен се очакваше само да творя. Бях облекчен във всяко едно отношение извън музиката и мога да кажа, че през този период бяхме с него добри приятели и изобщо не съм изпитвал затруднения при работата с него.

Съвсем скоро бяхте отново в България с друга българска банда-“Кикимора“, защо подкрепяте млади групи в малка държава от малки градове?

Хората го искат, затова. Правя участия с млади групи в малки държави първо, защото ме канят, много са ентусиазирани, харесват рок музиката, като мен. А и това ми дава възможност да посещавам много различни градове, да попия местната култура, да срещам с различни хора, което е изключително забавно и интересно за мен.

Ако сме на турне с Майкъл Шенкер, например, имаме по 5-6 концерта на седмица, а самите турнета продължават по 2-3 месеца и там програмата е много стриктна. А например вчера в Хасково аз имах 2 свободни часа, през които се разходих из града, успях да се срещна с хората и това е нещото, което ми липсва при турнетата с големите групи, но което имам при участия, като това днес.

А тази вечер ще имаме няколко песни, който сме правили заедно с Майкъл Шенкер груп, с Рейнбоу, няколко други класически песни...така че може да се наслаждавате.

Ще изпълните ли тази вечер „Ариел“?

Добре! „Ариел“ – също!

Успяхте ли да опитате вече българската кухня?

Много ми харесва сиренето. Аз се старя да опитвам кухнята където да отида. Не пробвах сега ракия със салата, но за сметка на това пробвах сладолед.

Правите ли нещо за гласа си преди концерт?

Не пуша. Преди време бях пушач, но преди време отказах цигарите. Прави ми впечатление и, че и тук по улиците няма много хора, които да пушат. Пия много вода, а водата лекува всичко.

Какво слушате когато сте сам?

Харесва ми църковна музика.

Кой период от музикалната ви кариера като вокал от различните групи ви е най-любим и близък до сърцето?

Този въпрос е често задаван. Но аз се забавлявам и се наслаждавам на сегашния момент. Както шоуто тази вечер ми носи наслада, така и всеки период с различни музиканти, който съм прекарал.

Истината е, че когато бях на 15 години исках да стана певец на „Уайтснейк“. Очевидно това нямаше как да се случи в действителност, но пък след това имах възможност да работя с Ричи Блекмор. От друга страна в момента съм с Майкъл Шенкер и мога да кажа, че работата с Майкъл или с Хърман Франк е много приятна за мен.

Трябва да кажа обаче и че работата с Джон Лорд беше много различна от това, което съм правил преди, там работихме с оркестър и се изискваше огромна дисциплина.

Имате ли любимо парче на „Джон Стийл“?

Не съм слушал внимателно първия им албум. Но винаги парчето под номер 6 ми е любимо.

Репетирахте за първи път с групата заедно снощи, какво беше

Беше добре, беше продуктивна репетиция и много шумна, разбира се.

Как ще уплътните времето си до концерта в Хасково на пл.“Свобода“?

Ще се опитам да изглеждам красив за довечера. Публиката на всеки концерт е различна и тя ми подсказва какъв да бъда.

Когато заговорихте за публиката, ще направите ли кратка покана към феновете за довечера?

О, да : „Знам къде живеете!“

Нека просто да дойдат да се забавляват!

Красимира Славова

/използвани са въпроси и на други медии/