Според психолозите агресията добива нови форми и се пренася все повече в социалните мрежи. На какво се дължи тормозът между връстници и къде е решението на проблема. Отговор на въпроса дава БНТ.

Кой си? Кои са твоите приятели? На кого искаш да подражаваш? Най-важните въпроси за един тинейджър, опитващ се да намери своето място в света, в който всеки търси внимание. Ако няма кой да му помогне, докато се учи да различава доброто от лошото, според психолозите агресията се оказва най-лесният отговор. Понякога жестокостта е насочена към самия него, но най-често потърпевши са околните. Формите също са различни, последните примери обаче показват как насилието между учениците се пренася в интернет.

Иван Игов, психолог: "Много от тези деца свикнаха, че ако излязат в You Tube или в социалните мрежи и съберат няколко милиона гледания, това ги прави по-значими."

Георги Апостолов, Национален център за безопасен интернет: Преди интернет, ако сравним агресията между деца, с това че те разполагаха с лък и стрела, то сега разполагат с огнестрелно оръжие. Интернет е мястото, където всички знаят - както потърпевшия, така и извършителите знаят, че като отиде в интернет, това многократно увеличава ефекта, засилва унижението.
80% от свободното си време учениците прекарват в онлайн пространството. въпреки това много от подрастващите все още не осъзнават неговата сила. Не умеят и да разграничават вярната от невярната информация, смятат експертите. Възрастните и учителите пък не са наясно какво точно правят децата в мрежата.

Татяна Предова, МОН: Много мислим върху това как да се обучават учителите, дори самите програми за работа с ученици да включват тази компетентност в работа с дигиталните средства.
В образованието всички нови подходи, които се въвеждат и мерки, не дават бързи резултати, за да отчетем колко те са били успешни, а минават обикновено 1-2 години. Каквото и да се случва в интернет, то е крайното отражение на насилието в реалния свят. Затова и решението на проблема е там - във взаимоотношенията между учениците и в подхода на учителите.

Иван Игов, психолог: Във всеки клас има 2 или 3 деца, които са жертви има и 1-2 деца насилници, но останалата част от класа, близо 20 деца, са пасивните. точно те са тези, които могат да спрат насилниците и да помогнат на жертвите да се противопоставят Точна информация затова колко всъщност са децата, подложени на насилие в класната стая, няма.

Татяна Предова: Основното е те са бъдат забелязани като проблем. Преди години действително вербалната агресия не се отчиташе. Трябваше да има нещо грубо, нещо физическо, за да обърнем внимание. Да не говорим за психологическия тормоз. Официалните данни показват още,че през изминалата година те са били два пъти повече, отколкото преди две години. А липсата на реална статистика води до парадокс - колкото по-често подобни случаи излизат наяве, толкова по-добре. Защото това означава, че поне се опитваме да започнем разговора за агресията между нашите деца.