Учени идентифицираха областите от мозъка, отговорни за депресията, с помощна на ядрено магнитен резонанс и доказаха, че заболяването не е просто “състояние на ума”.
Изследователите сканирали мозъците на над 900 души и установили, че подтиснатото настроение и ниската самооценка се свързани с дейността на орбитофронталния кортекс – област от мозъка отговорна за сензорната интеграция, очакванията и вземането на решения.
В рамките на изследването, проведено в Китай, участвали 909 души – 421 от които диагностицирани с тежка форма на депресия. Останалите 488, без симптоми на заболяването, служили като контролна група.
Резултатите демонстрирали, че депресията е свързана с невронната активност в два дяла на орбитофронталния кортекс – медиалния и латералния.
Медиалният орбитофронтален кортекс се активира, когато получаваме награди или похвали, т.е когато ни се случва нещо хубаво.
Учените обаче установили, че при участниците с депресия са налице по-слаби невронни връзки между медиалния орбифронтален кортекс и паметовите системи на мозъка в хипокампуса.
Все още не е ясно какви са последиците от това, но би могло да означава, че на хората с депресия им е по-трудно да си припомнят щастливите моменти.
В допълнение към горното откритие, било установено, че пациентите с депресия демонстрират по-силни невронни връзки около латералния орбитофронтален кортекс, отговорен за обработката на неприятните преживявания, включително наказанията.
Тези силни връзки били установени с части от мозъка, включително прекунеуса, за който се смята че е отговорен за самоусещането и ангуларния гирус, отговорен за извличането на спомени и вниманието.
Повишената мозъчна активност около латералния орбитофронтален кортекс означава, че хората с депресия имат склонност да си припомнят неприятните преживявания и им е по-трудно да се почувстват удовлетворени от себе си.
Когато сравнили невронната активност на пациенти с депресия лекувани с медикаменти и невронната активност на пациенти, които не приемали нищо за състоянието си, изследователите открили, че функционалните връзки на латералния орбитофронтален кортекс – обработващ неприятните преживявания –са по-слаби при пациентите приемащи мадикаменти.
Това подсказва, че съществуващите антидепресанти оказват положителен ефект в изглаждането на тези механизми.
Изключително важно е да разребем по-добре физиологичните причини за депресията, защото настоящият метод за лечението на принципа на пробата и грешката невинаги е ефективен. Близо 50% от лекарствата срещу депресия не успяват да помогнат на нуждаещите се.
Доказателствата сочат, че депресията не е само състояние на ума, те биха могли да помогнат на учените да разработят пресонализирани медикаменти насочени конкретно към орбитофронталния кортекс и двата му дяла, за да облекчат страданият на пациентите.
