15-те въпроса за определяне на спешността няма да се задават от оператор на тел. 112, казва зам.-министърът на здравеопазването Д-р Шарков, който финализира в Пазарджик и Стара Загора обиколките в спешните центрове за подобряване на инфраструктурата и системата на спешната помощ у нас.
Идеята е да се изградят нови центрове и филиали като помещения и сгради, както и да се подобри инфраструктурата на вече съществуващите. В това се състои големият проект, а другата част е свързана с купуване на нови линейки. Третата част предвижда ново оборудване на центровете, филиалите и линейките.
Тази седмица обиколката продължава в Северна България. Извън това въвеждането на триажа е мярка, предвидена още с приемането на медицинския стандарт по спешна помощ, пише "24 часа".
Според Шарков с изграждането на софтуера и въвеждането на електронния вариант, при който отпада хартиеният носител, системата ще се подобри.
"Тогава отчитането на повикванията, постъпващата информация и отговорите на въпросите от телефонния триаж ще се записват по електронен път", каза още той.
По думите му триажът означава сортиране и пресяване на повикванията към спешната помощ по степен на спешност и неотложност.
Предвиждаме да се извършва на 3 етапа. Първата степен е телефонният триаж: още в момента на приемането на сигнала се задават 15 въпроса или част от тях, чрез които се определя за каква спешност става дума. Според спешността случаят се кодира: червеният код показва пряка опасност за живота и нужда от реанимационни действия; жълтият код показва, че в момента няма непосредствена заплаха за живота, но има потенциална опасност, възможно е състоянието да се промени; зеленият код сочи, че пациентът не е толкова спешен.
Така определеният случай се подава на екипа, който тръгва към адреса. На място следва 2-ият триаж: може да се потвърди първоначално даденият код или да се промени. Това се съобщава на РКЦ, която информира спешното отделение в болницата. Третото ниво на триажа е в болницата, където линейката откарва пациента. Там също може да има потвърждение или промяна на кода - ретриажиране, от приемащия екип. - Червеният код предвижда реанимационен екип и време на пристигане до 8 минути.
Шарков обясни, че в различните страни има различни изисквания за това до колко време да пристигне линейката.
"Във Франция например целта е в 90-95% от случаите с такава спешност да бъде постигано това време. Значи дори и там, където спешната помощ е супер добре развита, това не може да се постигне в 100%. Затова стремежът ни е при всяко такова повикване максимално да се доближаваме до този срок и по възможност да влизаме в тези 8 минути. За съжаление, понякога екипите са възпрепятствани от обективни обстоятелства - например хора, които са си надули чалгата в колата, пречат на линейката да премине, защото дори не чуват сирената", каза той.
По думите му, в момента анализът показва, че срокът от 20 мин не е постижим в около 30% от случаите. Това е средно за страната. Свързано е с отдалеченост, технически възможности, състоянието на автопарка и т.н.
"Затова е и този проект на стойност 170 млн. лв. с европейско финансиране, за да премахнем пречките за изпълнението на новия стандарт", каза още Шарков.
