Европейският парламент прие изменения към директивата за организация на работното време.

Те включват максимална продължителност на работната седмица от 48 часа; премахване на клаузата за неучастие (в момента 15 държави-членки я използват, включително и България) и неактивното дежурство да се смята за част от работното време.

Европейският парламент настоява да няма изключения за прилагането на максимална продължителност на работната седмица от 48 часа, изчислена върху период от една година.

През 1993 г. Великобритания успя да извоюва включването на клауза за неучастие (т.нар. "opt-out"), която дава възможност да не се прилага максималната продължителност на работната седмица от 48 часа, ако работникът приеме да работи по-дълго време.

ЕП прие с 421 гласа "за", 273 "против" и 11 "въздържали се", поправка, която настоява тази клауза да се премахне 36 месеца след влизането в сила на директивата.

В същото време според общата позиция, приета от Съвета по заетост и социални въпроси на 15 септември, работната седмица в ЕС не трябва да надвишава 48 часа, освен ако дадена държава-членка не предвиди клауза за неучастие и ако отделният работник не реши да използва възможността за неучастие.

Работникът трябва да даде предварително своето съгласие, като са предвидени ограничения за прилагането на тези разпоредби: лимит от 60 часа на седмица, изчислени върху период от 3 месеца, или 65 часа при липса на колективен трудов договор и "когато неактивната част от дежурството се счита за работно време".

С приемането на тези поправки, парламентът изрази своето несъгласие с общата позиция на Съвета (от 9 юни 2008 г.), особено по отношение на клаузата за неучастие и неактивното дежурство (от особено значение за здравните работници).

Референтният период за изчисляване на продължителността на работната седмица да бъде удължен от 4 на 12 месеца при определени условия, за да се избегне всякакъв риск за здравето и сигурността на работниците.

Според повечето депутати това дава достатъчно възможности за гъвкава организация на работното време.

Според депутатите в случаите, когато даден работник има повече от един трудов договор, работното време трябва да се определя като сбор от периодите на работа по всеки договор.

Съветът и Комисията вкараха в законодателното предложение определението за неактивен период от дежурство, което означава всеки период, през който работникът е на разположение на работното си място, но "работодателят му не е поискал от него да изпълнява ефективно професионалната си дейност или задължения".

Тази разпоредба засяга особено силно медицинските работници.

В крайна сметка цялото време на дежурство, включително и неактивните периоди, трябва да бъдат считани за част от работното време.