Тя е безспорният символ на Ню Йорк - и на свободата.

По повод 130-та годишнина от откриването на Статуята на свободата Ви припомняме 12 любопитни факта от нейната бурна история. 

Цветът 

Дамата в зелено с високо вдигнат факел в едната си ръка всъщност не винаги е била зелена. Учените смятат, че първоначално е била тъмнокафява на цвят. Статуята представлява желязна конструкция, покрита с медна сплав, която по принцип е именно кафява. Изследователите предполагат, че статуята е запазила първоначалния си цвят не повече от двайсетина години. 

Произходът 

Статуята, чието име е всъщност "Свободата, носеща светлина на света", е подарък от Франция, но и американците са имали разходи по издигането ѝ - постаментът, върху който е поставена, е построен в САЩ, а парите идват от дарения. Но понеже дарителската кампания вървяла бавно, статуята е издигната с десет години закъснение. Първоначалният замисъл е бил Lady Liberty да бъде открита през 1876 година - по повод 100-годишнината от обявяването на американската независимост. 

Транспортът 

През 1878 година статуята все още е във Франция, а главата ѝ е един от експонатите на Световното изложение в Париж. След края му общо 350 отделни части на огромната скулптура са натоварени в 214 сандъка, които при много лошо време успяват да преплуват Атлантическия океан - на борда на товарния кораб "Isere". За сглобяването ѝ са необходими цели четири месеца. Статуята е официално открита на 28 октомври 1886 година от тогавашния американски президент Гроувър Кливланд. 

Островът 

Статуята на свободата си има свой собствен остров - Либърти Айлънд е наречен именно на нея. Островът се намира на около 2,5 километра от най-южната точка на Манхатън. Макар териториално островът да принадлежи към щата Ню Джърси, той попада в юрисдикцията на щата Ню Йорк. Преди островът се е казвал Бедлоу Айлънд. През 1956 година официално е преименуван на Либърти Айлънд. 

Хората 

В продължение на повече от 200 години островът е бил обитаван от хора. От 2014 на него живее единствено Lady Liberty, след като и последният ѝ съсед - тогавашният отговорник за охраната и поддръжката - се пенсионира и напуска острова. Това обаче не означава, че дамата в зелено е обречена на самота - годишно я посещават около 4 милиона туристи. 

Бурята 

През 2012 година ураганът "Сенди" нанася леки поражения на Статуята на свободата, които днес са напълно отстранени. При силен вятър статуята прави до 8 сантиметра отклонение, а факелът - дори 12 сантиметра. 

Бащата 

Статуята е проектирана от френския скулптор Фредерик Огюст Бартолди и изобразява римската богиня на свободата Либертас. Смята се, че Бартолди е използвал за модел лицето на собствената си майка.

Външният вид

Статуята е висока 46 метра. 1,37 метра е дължината на носа. Lady Liberty носи тога, в лявата си ръка държи американската Декларация за независимост, а във високо вдигната си дясна ръка - факел. На главата ѝ има 7-лъчева корона, символизираща седемте континента. 

Походката 

Lady Liberty не стои, а върви - десният ѝ крак е леко повдигнат. Около нозете ѝ са изобразени разкъсаните вериги на робството. 

Факелът 

Факелът първоначално е трябвало да изпълнява функцията на морски фар. През годините многобройни учени са се опитвали да се справят с тази задача, но така и не успяват да го накарат да грейне достатъчно силно. Затова факелът не изпълнява никаква функция. 

Преди 100 години германски саботьори взривяват експлозив, който поврежда част от дясната ръка на Lady Liberty. Оттогава насам до факела има право да се изкачва само човекът, който отговаря за охраната и поддръжката. 

Музеят 

Посетителите могат да се изкачват само до короната - при това след предварително записване. Във фундамента на статуята се помещава малък музей. Неотдавна беше обявено, че на острова ще бъде изграден нов музей. 

Сестрите на Lady Liberty 

На различни места в света има умалени копия на Статуята на свободата. Едно от тях, което е с височина 12 метра, с намира в Колмар в областта Елзас, където през 1834 година е роден "бащата" на Lady Liberty. И докато изработката на оригинала е продължила години, век по-късно копието е било завършено само за девет месеца.