Една учителка по математика се обърнала към един от своите ученици с въпроса:

- Ако ти дам една ябълка и още една ябълка, и още една ябълка, то колко ябълки ще имаш тогава?

Без никакво колебание, ученикът отвърнал:

- Четири!

Поразената учителка очаквала верен отговор, който според нея не изисквал никакво усилие (три ябълки). Тя била разочарована. "Може би детето не ме е слушало внимателно" — помислила си тя.

- Момчето ми, слушай ме внимателно. Ако ти дам една ябълка, след това още една ябълка, и още една ябълка, колко ябълки ще имаш?

Ученикът видял разочарованието, изписано на лицето на учителката си. Той пресметнал отново с помощта на пръстите си. Но въпреки това, той търсел отговор, който да задоволи учителката му. Търсенето му не било за верния отговор, а за онзи, който ще направи учителката му щастлива. Този път момчето изрекло колебливо:

- Четири.

Разочарованието все още стояло на лицето на преподавателката. Тя решила, че момчето може би не обича ябълки и това му пречи да се фокусира. Този път с голямо вълнение учителката попитала:

- Ако ти дам една ягода, после още една и още една, колко ягоди ще имаш?

Виждайки, че госпожата е щастлива, момчето пресметнало с пръстите си. То не било под напрежение, по-скоро учителката се притеснявала. Тя искала този подход да е успешен.  С усмивка на лице, момчето отвърнало:

- Три?

Тогава на лицето на госпожата се изписала победна усмивка. Подходът й успял. Тя дори искала да се поздрави. Но се замислила и го попитала отново:

- Сега, ако ти дам една ябълка, след това още една и още една, колко ябълки ще имаш?

Момчето отговорило веднага:

- Четири!

Учителката била втрещена:

- Но как така, момчето ми? Как?

Момчето отговорило плахо:

- Защото вече имам една ябълка в чантата си.

Поука: Когато някой ни даде отговор, който е различен от очакванията ти, не бива да мислим, че той греши. Може би той просто се отнася към въпроса от различна гледна точка, която ние не виждаме. Трябва винаги да слушаме и да разбираме, но никога да не слушаме преднамерено