Този случай е прекрасна илюстрация на съдебната ни система.

Битият е бит - има средна телесна повреда и това е безспорно установено.

Биячът е безспорно установен. 

Прокурорът приема това за безспорен факт. Но въпреки това на три пъти отказва да образува дело.

Три пъти жертвата обжалва постановлението на прокурора за отказа му да образува дело.

Три пъти съдът се произнася, че прокурорът постъпва незаконосъобразно.

На втория път му дава задължителни указания да образува дело. Прокурорът пак не го прави.

На третия път съдът установява, че прокурорът е действал незаконосъобразно и не е изпълнил задължителните указания на съда. Но тъй давността за търсене на наказателна отговорност вече е изтекла, няма какво да се направи и делото трябва да се прекрати.

Биячът сам се хвали, че е дал рушвет, за да се развият така нещата. В прокуратурата има сигнал за рушвета. Но за рушвет фактура няма...

Етичната комисия към ВАС има сигнал за действията и бездействията на прокурора. Но в тази система етика няма...

Фактите

На 8 февруари 2011 година вечерта Александър Христов изпраща съпругата си Лилия Давидкова до дома й в столичния квартал "Лагера". двамата са в развод, но в добри отношения. Малко преди това тя се е разделила с бившия си приятел Людмил Пейчев.

На площадката пред асансьора Александър е пребит до безсъзнание. Той така и не вижда нападателя си - нападнат е в гръб и припада при първите удари. Побоят е жесток. Александър получава средна телесна повреда.

Лесно е да се установи кой е нападателят. Това е бившият приятел на бившата съпруга - известният в криминалния контингент Людмил Пейчев. 

По случая в Шесто РУП е образувано досъдебно производство, в хода на което е Пейчев е обявен за издирване. Няколко дни по-късно той сам се появил в полицията и е задържан за 24 часа. Пред разследващите в писмено обяснение той не отрекъл, че в нощта на инцидента е бил на същото място, но отрича да е набил пострадалия Христов. Разследващите установяват също, че той е придружаван от приятеля си Андрей Ангелов.  

Няколко дни след инцидента - на 5 април, Пейчев е привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение "подписка". На 12 април досъдебното производство е пратено на Софийската районна прокуратура (СРП) с мнение за предаване обвиняемия на съд. 

Прокуратурата

Няколко месеца са необходими на прокурор Любка Кабзималска, за да се произнесе по случая. На 9 септември 2011 година тя излиза с постановление за прекратяване на производството с мотивите, че Пейчев е бил афектиран от поведението на бившата си приятелка, която била в компанията на друг мъж. Прокурор Кабзималска приема факта, че Пейчев е пребил Христов, но според нея случаят е от "частно-правен характер" и следва да се подаде частна жалба от пострадалия.

В постановлението са описани обстоятелствата по случая. Лилия Давидкова имала двегодишна връзка с Людмил Пейчев. В деня на инцидента двамата имали среща, на която тя му казала, че не желае повече да имат връзка. Пейчев отговорил с: „Окей, добре. Разделяме се.“ По-късно Пейчев обяснил, че не Лилия го напуснала, а той нея, тъй като нямал никакво намерение да се развежда със съпругата си, за което дълго време настоявала приятелката му. Според него Давидкова не приела добре това и му предложила вечерта да се видят, за да изяснят отношенията си.

Същият ден обаче около 21.30-22.00 часа тя се прибрала в квартирата си с заедно с Александър Христов. Докато чакали асансьора, във входа влетели Пейчев с Ангелов. Първият директно се насочил към Христов, хванал го за дрехите, след което го ударил няколко пъти с юмрук в лявото слепоочие и главата. От ударите Христов паднал на земята, където получил нова порция удари с ръце. Биячът не се спрял и ударил в корема и бившата си приятелка, като ѝ казал: "Как можа, не очаквах от теб такова поведение", и си тръгнал. През цялото време приятелят му Андрей Ангелов стоял отстрани и гледал сцената.

В първото постановление на прокурор Кабзималска се посочва, че показанията на Давидкова и Христов за нападението и това, че мъжът изпаднал в несвяст след побоя, се припокриват. Пейчев обаче представил друга версия – след обяд той и момичето се уговорили да се срещнат, а той помолил с него да дойде и приятелят му Андрей Ангелов. Когато двамата пристигнали пред блока, видели жената да се прибира с непознат за него мъж. Пейчев бил безкрайно учуден от видяното. Това го афектирало и той се обърнал към нея с думите: "Какви са тези курвенски номера". В този момент Христов му репликирал с "Къв си ти бе, изчезвай оттука", като като го блъснал в гърдите. Така двамата се "сдърпали" и "бутали с ръце", като се дърпали без да си нанасят удари.

Пейчев е категоричен, че не е удрял Христов и той не е изпадал в несвяст.

Прокурорката се съгласява и с експертизата, според която пострадалият имал мозъчно сътресение и счупвания на костите на носа. В същото време обаче психологическа и психиатрична експертиза показала, че по време на инцидента биячът "е действал под влияние на силни негативни емоции – възмущение и раздразнение от поведението на приятелката му и нейния придружител".

Според заключенията Пейчев е бил провокиран "както от неочакваното за него присъствие на друг мъж до приятелката му, в близки с нея отношения". Допълнителна и силна провокация за него е било и агресивното поведения на пострадалия. Това именно е моментът, за който освидетелстваният твърди, че е изпитал толкова силно раздразнение, че дори не си спомнял какво точно се е случило. И на следващо място вещите лица заключават, че освидетелствания Пейчев не страда от същинско психично заболяване и може правилно да възприема фактите по делото.

Прокурорката заключава, че е налице средна телесна повреда, „но същата е причинена на Александър Христов от обвиняемия Людмил Пейчев в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие“ и това предизвикало „силни негативни емоции у Пенчев, като възмущение и раздразнение от поведението на дългогодишната му приятелка".

Така делото е прекратено, тъй като делото е частно-правен характер и наказателно преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до съответния съд. 

Съдът

Това, което следва е връщане на делото от съда обратно в прокуратурата заради пропуски, повторно прекратяване на разследването от прокурор Кабзималска и ново връщане на делото, след което обаче то е прекратено окончателно поради изтекла давност. Междувременно на 27 октомври 2011 г. председателят на етичната комисия при ВСС Цони Цонев отказва да провери случая на Христов с мотивите, че няма данни за „неправилно решение на случая“.

В началото на 2012 г. съдия Мариета Райкова от Софийския районен съд (СРС) излиза с определение, че в постановлението за прекратяване „отсъства правилен и задълбочен анализ на доказателствата по делото и в резултат на неправилната им и неточна интерпретация крайните изводи за фактите и правото се явяват незаконосъобразни“. Съдийката коментира, че в първата част на постановлението не се отрича, че Пейчев е влетял във входа и е пребил Христов, но след това „необяснимо се сочи и втора фактическа обстановка, със съвсем различно наказателноправно значение, която е мотивираща за изводите в постановлението". А именно, че пребитият Христов е провокирал бияча си. "За такива действия и реплики първоначално изложената фактическа обстановка не съобщава", добавя съдията.

Според нея това води до противоречие. Според прочита на показанията пред разследващите Пейчев въобще не е заявявал, че е бил раздразнен и че нямал спомени от момента на нападението. Той твърди, че с пострадалия си разменяли дърпания без да се нанасят удари и без последният да пада и губи съзнание.

"Тоест, в обясненията си Пейчев отрича както причиняването на телесно увреждане на жалбоподателя, така и налично раздразнение", заключава съдия Райкова. Според нея очевидно прокурорът „е извел съобщени откъслечни факти от обвиняемия в беседата, проведена с него от вещи лица, пред които Пейчев е съобщил, че е бил изнервен, след репликата и блъскането в гърдите, след което му причерняло и „направо бил превъртял от нерви“, хвърлил се върху пострадалия и двамата се „сборили“ и „сбутали“.

Според съда прокурор Кабзималска не е изложила доказателства за това кое е раздразнило Пейчев, а именно афектът е причина да се прекрати разследването. Всъщност, заключава съдът, изводът за афект в съдебно психиатричната и психологична експертиза може да се изведе само, ако се приемат за верни твърденията на обвиняемия Пейчев.

Съдийката препоръчва провеждането на очни ставки между обвиняемия и Ангелов и пострадалия и Давидкова и отменя постановлението за прекратяване.

Делото е върнато на прокуратурата и на 28 август 2013 г. - две години след първото произнасяне на прокурорката, тя отново прекратява разследването. Тя пише, че „се установява по безспорен и категоричен начин, че обвиняемият Пейчев с действията си е причинил средна телесна повреда на пострадалия Христов". В същото време имало противоречие в показанията на двамата пострадали и на бияча и приятеля му, а телесната повреда е нанесена "в състояние на физиологичен афект". Това според прокурорката са достатъчни "обективни и субективни признаци" за прекратяване на производството срещу Пейчев.  

Рушветът

Докато сагата се точи, на едно кръстовище на бул. "Цар Борис III" биячът Пейчев засича колата на бившата си любов Лилия. С присмех и почти приятелски я посъветва да не се хаби в съдебните битки, защото вече е дал 5000 лева "където трябва" и случаят ще бъде решен в негова полза, а тя и Христов трябва да оттеглят жалбите си.

Вместо да го послушат, Христов и Давидкова подават сигнал за това, че обвиняемият се е похвалил, че е дал рушвет. Прокурор Русинова от СГП отказва да образува дело, в което да се установи имало ли е рушвет. Не прави и опит да търси истината. Казва само, че "е необходимо събраните данни да са с много по-голяма степен на достоверност и конкретност, от тези в конкретния случай."

Добре е известно, че за рушвет фактура няма.

И че гарван гарвану око не вади...

Хаха, някакъв си съд ли ще ми каже...

На 10 юли 2015 районният съдия Мария Динева връща отказа на Кабзималска да продължи разследването. Според съда в постановлението за прекратяване е изложена „съвсем схематично хронологията на възприетата от прокурора фактическа обстановка, като откъслечно, без подробен задълбочен анализ, се посочват събраните при проведеното разследване по досъдебното производство доказателства. Те са обсъждани изолирано и отделно от показанията на свидетелите". Според съда прокурорката не е анализирала връзката между преките показания на пострадалия и Давидкова, косвените свидетелства на Ангелова и наличната медицинска документация, както и заключенията на съдебно-медицинската експертиза.

„Ако беше извършил подробен анализ на тези доказателства, би могло да стигне до извода, че е налице съответствие между заявеното от тези трима свидетели и обективните травматични находки, които са установени при пострадалия при прегледа му непосредствено след инцидента и проведеното лечение... Отделно по делото са налице и данни за това, че веднага след случилото се Давидкова се е обадила в полицията, като сигналът и е регистриран като побой с посочен точен адрес, дата и час. Същата е звъннала и да оказване на медицинска помощ на пострадалия". Според съда прокурорката не е анализирала причините въобще се е стигнало до посещението на Пейчев пред кооперацията, в която живеело момичето, след като първоначално е заявил, че двамата са прекратили отношенията си. Съдът смята, че показанията на Пейчев представляват защитна версия, която е подкрепена единствено от приятеля му Ангелов. Тези показания обаче не са подкрепени от другите двама. „Прокурорът, ако е имал различно становище, е следвало да го обоснове. Такава обосновка липсва обаче в акта му“, се казва в определението, с което се отменя постановлението на прокурор Кабзималска и делото е върнато за доразследване. 

На 18 октомври 2016 г. СРС излиза с определение че прокурорът продължава да не е извършил нито едно от действията, които са му указани от съда, като в същото време наказанието е изтекло по давност и затова делото е прекратено окончателно.

Коя е прокурор Кабзималска?

Прокурор Любка Кабзималска е завършила „Начална училищна педагогика" във ВПИ - гр. Благоевград през 1988 г. През 1995 г. от детска учителка се преквалифицира в юрист, завършвайки магистратура по право в ЮЗУ „Неофит Рилски " - Благоевград.

От 1997 до 1998 г. е помощник следовател в 03 ТО на Столична следствена служба, с в следващите 8 години е следовател там.

От 2006 до 2013 г. е прокурор в Софийска районна прокуратура.

От 2013 до 2016 г. е заместник административен ръководител на Софийска районна прокуратура и ръководител на първи отдел на СРП, ранг Прокурор във ВКП.

На 18 февруари е избрана от Народното събрание за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.