За пръв път учени откриха доказателства, за наличието на опрашители в подводните екосистеми, които изпълняват същата функция като пчелите на сушата.

Подобно на земните си братовчеди, растенията в морето също обменят прашец, за да се възпроизведат. До сега биолозите смятаха, че морските растения разчитат на водата да разпространи гените им. Новоткритите “морски пчели” променят тази представа.

В периода от 2009 до 2012, изследователи от Националния автономен университет на Мексико заснели нощните странствания на ракообразни сред находища на морска костенуркова трева.

Преглеждайки видеата, те забелязали, че ракообразните посещават по-често мъжките растения, отколкото тези, които не произвеждат цветен прашец.

Концепцията е толкова нова, че за нея е измислен нов термин - зообентофилно опрашване.

Опитвайки се да открият доказателства, че ракообразните наистина опрашват морската трева, а не просто се хранят с нея, Бригита фон Тусенброк, водещият изследовател и екипът и добавили няколко вида ракообразни към аквариум с морска трева.

Минути по-късно цветният прашец се появил и по женските растения. В контролния аквариум в който липсвали ракообразни, не бил наблюдаван подобен трансфер. Изводите са ясни: малките ракообразни пренасят цветен прашец от растение на растение, за да ги оплодят. В природата за опрашването на растенията допринасят ракообразните и морските течения.

Възможно ли е животните да са просто привлечени от лепкавия цветен прашец, вместо да извършват акт на благотворителност ? Докато се хранят, цветният прашец полепва по телата на ракообразните, а след това попада върху друго растние, подобно на пчелите.

До момента, учените са успели да докажат тази връзка едниствено при костенурковата трева, която има големи цветове. Предстои да се разбере дали и другите 60 вида морска трева разчитат на “морските пчели”.

Не е тайна, че крайбрежните ливади от морска трева са изключително важни екосистеми. Не само, че в тях живеят различни видове - от миниатюрни ракообразни до големи морски бозайници като дюгонът, но и корените им предотвратяват ерозията.

Като се има предвид, че два хектара тропически гори съдържат същото количество въглерод като един-единствен хектар морска трева, еколозите започват да осъзнават значимостта на тези въглеродни резервоари.

За съжаление, скрити под вълните, нашите сини екосистеми често остават пренебрегнати.