Наситена с всякакви емоции година изживя Турция - членка на НАТО, държава, бореща се срещу тероризма на няколко фронта.
Страна, която години наред се стремеше към членство в ЕС и същевременно съвсем доскоро бе туристически рай.
Низ от лоши събития белязаха 2016 г. за Турция. Апокалипсисът настъпи в средата на годината - на 15 юли, когато бе извършен опит за държавен преврат от предполагаеми поддръжници на живеещия в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен. Пучът обаче се провали, а властите излязоха от кошмарната ситуация още по-силни от преди.
Във външнополитически план изминалите 12 месеци бяха много наситени. Намиращата се в изключително опасен регион Турция и партньорите и съперниците й (стари и нови), сред които Русия, ЕС, САЩ, Израел, преживяха бурни дни.
Първият ден на годината бе белязан от кризата между Анкара и Москва (разразила се още на 24 ноември 2015 г. - след свалянето на руския бомбардировач Су-24 в района на турско-сирийската граница). Русия обеща икономически санкции за Турция и на 1 януари прекрати безвизовия режим за граждани на Турция и въведе редица икономически забрани.
В края на ноември миналата година президентът на Русия Владимир Путин подписа указ, съгласно който се прекратяват чартърните полети между двете страни и се отравя препоръка руските туроператори да се въздържат от работа в Турция.
Въпреки прогнозите, че кризата с Русия може да струва на Турция над 11 милиарда долара, проучвания на общественото мнение в началото на годината сочеха, че мнозинството турци (70 процента) одобряват решението на Анкара за сваляне на руския бомбардировач.
Последва остра реторика от руска страна. Въпреки това Турция неколкократно призовава Русия да не поражда напрежение, а впоследствие предприе усилия за нормализиране на отношенията.
Междувременно самата Турция за втора поредна година бе обхваната от вълна от тероризъм, а страхът накара повечето европейци да се откажат от красивите турски плажове и безупречното обслужване в турските хотели. Честа картинка стана по плажовете по егейското крайбрежие да се виждат спящи мигранти вместо релаксиращи туристи.
Стотици мигранти всекидневно опитваха да преминават нелегално от егейския бряг на Турция до близките гръцки острови. Напрегната Европа месеци наред обмисляше как да спре наплива на мигранти от Турция. И през март се стигна до подписването на споразумението между ЕС и Турция за спиране на наплива на бежанци. Съгласно споразумението Анкара следва да получи общо 6 милиарда евро до края на 2018 г. за нуждите на бежанците, както и да бъде предоставена възможност за безвизово пътуване на турските граждани в ЕС.
Напливът на мигранти към ЕС намаля, но приелата към 3 милиона бежанци Турцияобвиняваше многократно Брюксел, че бави парите, а въпросът за безвизовото пътуване остана съвсем на заден план.
Сред европейските партньори Германия стана страната, с която Турция влоши най-сериозно отношенията си. До кризата се стигна първо заради приемането от Бундестага на резолюция, признаваща арменския геноцид. На германски депутати след това не бе позволено да посетят германски войници във военновъздушната база Инджирлик в Южна Турция. Ердоган пък бе директно обиден от двама германски творци, осмяли го в свои поеми.
На фона на обтегнатите отношения с ЕС две положителни събития станаха във външните отношения на Турция през юни.
На 26 юни Израел и Турция постигнаха споразумение за нормализиране на отношенията след шестгодишен разрив. Връзките между някогашните съюзници се влошиха през 2010 г., след като израелски командоси убиха 10 турски активисти на кораба "Мави Мармара", опитващ се да пробие израелската блокада на ивицата Газа и да достави хуманитарна помощ на палестинците.
Турция настояваше Израел да се извини, да плати обезщетение и да вдигне блокадата от Газа. Израел пък поиска ограничаване на дейността на Хамас в Турция.
27 юни стана още по-запомнящ се ден, на който турският президент Реджеп Тайип Ердоган изпрати писмо до руския си колега Владимир Путин, в което изказа съжаление за свалянето на руския бомбардировач миналата година и поднесе съболезнования за смъртта на руския пилот. В отношенията между Анкара и Москва бе отворена нова страница.
На фона на продължаващата борба на турските сили за сигурност срещу бойците от Кюрдската работническа партия (ПКК) в Югоизточен Анадол не спираха обвиненията на турските власти към САЩ, че подкрепят сирийските кюрдски формирования Сили за защита на народа, разглеждани от Вашингтон като важен съюзник в борбата срещу "Ислямска държава". Анкара смята СЗН за разклонение на ПКК в Сирия.
Антиамериканските настроения в Турция достигнаха апогея си през юли, след опита за преврат в страната, тъй като мнозина турци приеха за истина конспиративната теория, че ЦРУ стои зад неуспешния пуч. Последваха множество искания от страна на Анкара към Вашингтон за екстрадирането на живеещия в щата Пенсилвания Фетхуллах Гюлен, смятан за лидер на влиятелна мрежа, организирала опита за преврат.
След кошмарната нощ на 15 юли в Турция започнаха масови арести и уволнения на лица, заподозрени в съучастие при опита за преврат - действия, остро критикувани от Запада, заради което обаче в страната се засилиха и антиевропейските нагласи.
Турция, почувствала се изоставена от Запада, се огледа за алтернатива за подкрепа от друга супер сила в лицето на Русия, писа в. "Джерузалем пост".
А Владимир Путин бе първият лидер, който се обади по телефона на колегата си Ердоган след опита за преврат. Последвалото през август посещение на Ердоган в Санкт Петербург стана доказателство за промяната в турската външна политика, включваща също така сближаване с Израел и намерения за смекчаване на позицията спрямо сирийския лидер Башар ал Асад. Първото посещение на лидера на втората по сила страна в НАТО след пуча през юли бе не в държава съюзник от алианса, а именно в Русия.
Според проф. Ефраим Инбар от центъра за стратегически изследвания "Бегин-Садат" сближаването на Ердоган с Москва отразява все по-голямото влияние на Русия в Близкия изток на фона на оттеглянето на САЩ, писа "Джерузалем пост".
Русия е ключовият и най-важен играч при усилията за постигане на мир в Сирия, бе заявил Ердоган преди срещата си с Путин в Санкт Петербург през август.
Тихомълком Турция зачести контактите с поддръжника на Русия в политиката й за Сирия - Иран. Няколко пъти външният министър Мевлют Чавушоглу посети Техеран.
За лятото в Турция тази година най-общо може да се каже, че не бе като други отпускарски сезони. Освен многобройните събития във външнополитически план сезонът ще се запомни с опита за преврат, масовите чистки, атентатите и като цяло - със страха.
Изтъквайки заплахи за националната сигурност на Турция на 24 август армията започна операцията "Ефратски щит" в Северна Сирия, а през октомври се включи и в операцията за отвоюването на иракския град Мосул от "Ислямска държава".
Обявено бе, че офанзивата, предприета със Свободната сирийска армия в Северна Сирия, е насочена срещу групировката "Ислямска държава" и срещу сирийските кюрдски сили. Изявление на Ердоган в края на ноември обаче обезпокои Москва, след като турският лидер бе цитиран да казва, че операцията в Северна Сирия има за цел свалянето на Башар ал Асад от власт.
Междувременно Русия отмени редица икономически санкции спрямо Турция, възобновени бяха чартърните полети, руските туристи се завърнаха в турските хотели, а в началото на този месец Ердоган ратифицира споразумението за изграждане на газопровода "Турски поток".
В началото на декември новият посланик на Израел в Турция встъпи в длъжност, а вчера работа започна и новоназначеният посланик на Турция в Израел (след шестгодишно прекъсване). Миналата седмица турски съд спря дело, заведено от семействата на жертвите на израелския рейд срещу кораба "Мави Мармара" през 2010 г.
Отношенията между Турция и ЕС пък удариха дъното, след като Европейският парламент препоръча замразяване на преговорите за членство с Анкара, а президентът Ердоган отправи заплахи, че ще пусне мигрантите към Европа.
Очевидно Турция е разочарована от някогашните си западни съюзници и предпочита да се обърне на изток.
Ердоган, който, както писа анализаторът Сердар Карагьоз от в. "Сабах", е уморен от тактиките на Брюксел за забавяне, посочи ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество) като алтернатива на членството на Турция в ЕС.
