Домашните любимци озаряват живота ни, но новопроведено изследване доказва, че е крайно време лекарите да започнат да ги приемат на сериозно като подкрепа за хора с психични заболявания.
Повечето от нас са нясно, че домашните любимци могат да облекчат самотата, а все повече изследвения доказват ползата от животните и при хора с аутизъм.
Много психиатри обаче пренебрегват идеята за терапия с домашни любимци.
За да променят тази тенденция, изследователи помолили 54-ма доброволци, диагностицирани със сериозни психични заболявания, като биполярно разстройство и шизофрения да оценят аспектите от живота си, които най-много им помагат да държат състоянието си под контрол.
60% от участниците поставили домашните любимци на първо място, или във водещата група фактори, облекчаващи състоянието им. 20% ги поставили във втората група.
Допълнителни интервюта с участниците разкрили, че животните им помагат да контролират емоциите се като ги отвличат от симптомите и разстройващите преживявания и насърчават активността им.
“Когато ми се прииска да се скрия от целия свят, котките ми ме карат да променя настроението си ”, казва един от участниците.
Друг добавя, че задължителните разходки на кучето всяка сутрин, го карат да излезе от дома си и да изпълни ежедневните си задължения.
Твърде рано е да се определи как точно домашните любимци помагат на хората. Съществуват няколко хипотези, сред тях е тази, че животните карат пациентите да се чувстват по-малко изолирани, особено когато им е трудно да се впишат в обществото.
“Домашните любимци помагат на хората да се справят със стигмата, свързана със заболяването им, като предлагат разбиране, без да съдят”, казва главният изследовател Хелън Брукс от Университета в Манчестър.
“Домашните любимци са изключително полезни и във времена на криза. Те засвидетелстват безусловна любов, която хората често не успяват да получат от семейството и близките си”, добавя още ученият.
Една от участничките описва “разрастващият се каньон”, който я отделя от хората без психични заболявания. Друг добавя: “домашните любимци не се взират в белезите по ръцете ви и не поставят под съмнение нищо.”
Въпреки че са нужни допълнителни изследвания по темата, това проучване е дългоочкваната първа крачка. Нито един от участниците в експеримента не е обсъждал с лекарите участието на домашния си любимец в терапията преди това.
Други изследователи също смятат, че е време да започнем да възприемаме животните на сериозно, като част от лечението на различни психични заболявания, сред тях и Жанет Йанг от Университета в Южна Австралия.
Сега екипът, автор на изследването, иска да се фокусира по-задълбочено върху връзката между хората с психични заболявания и домашните им любимци и да определи кои видове контакти са най-полезни.
Това означава, че под внимание трябва да се вземат и нуждите на животните. Жизненоважно е всеки, който обмисля да си вземе домашен любимец, да има възможност да се грижи за него до края на живота му.
Предстои ни дълъг път преди да започнем да препоръчваме терапия с кученца, но поне изследователите започват да приемат идеята на сериозно.
