Двама хасковски кметове – бивш и настоящ, почетоха снощи литературната вечер на известния хасковски поет и сатирик Петър Марев. Д-р Марев, полковник в армията, генерал в сатирата, както го наричат, има вече 20 книжки зад гърба си и се радва на признанието на публиката като един от най-добрите сатирици в България.

Бившият кмет на Хасково Георги Иванов не присъства на събитието, но изпрати икона на Св. Богородица, дар за Петър Марев. Малко след първите слова пък пристигна сегашният кмет Добри Беливанов, който по това време бе на детско състезание в зала „Спартак“, и също поднесе своите почитания на автора.

Петър Марев бе представен от Ели Видева, свой прочит на творчеството му предложи и Недялко Бакалов  (неговото слово публикуваме отделно по-долу).

Сред изказванията от публиката впечатлиха думите на Христоз Колев, познат на широката хасковска общественост като Тоско. Той заяви, че Констанца и Петър Мареви са образец за патриархално и хармонично семейство. След това упрекна бившия кмет Георги Иванов, че за 16 години властване не е намерил време да предложи д-р Петър Марев за почетен гражданин и обяви, че открива подписка за поправяне на грешката.

Тодор Кръшков

Ето и словото на Недялко Бакалов за д-р Петър Марев:

Тазвечершният маратон от премиери продължава с „Маратон в делника”, веселки стихотворения от д-р Петър Марев. По-скоро бих определил сборника като поезия в делника, опоетизиране на всекидневието. Не на последно място това е своеобразен житейски и поетичен дуел с д-р Паркинсон. Победител е българинът, продължаваме напред – както би казал класикът Кубрат Пулев.

За статистиката – това е 18-ата книга на автора, ако броим и двете детски, които ще бъдат представени от Росица Иванова, закръглят се точно 20. От снахата Галя Марева знам, че има подготвени за печат още 3-4. Така че митичният диван от вилата в Кенана продължава да изригва като един нашенски Везувий, можем да го назовем Малкото Хисарче.  Стихотворенията са „веселки”, а не „весели”, защото такъв – тъжно-весел, е и животът, от който поетът черпи вдъхновение. Пример за вече споменатото опоетизиране на делника е стихотворението „Съботно пране”,  този шарен шестоднев, ухаещ на изпрано. Маратонът в делника всъщност е „доживотен крос”, осъзнава поетът в „Истина”.  „Ще взема да се обеся, но на нечия шия”, заканва се не на шега д-р Марев. Покрай тези стихове се сетих за стар съветски филм на дореволюционна тема, оригинално озаглавен „Ана на шия”. В него очевидно е  ставало дума за орден, носен на това място. С тогавашния си детски акъл обаче възприемах нещата буквално и все си представях как пищна баришня се е отвисила на яка дворянска шия. При д-р Марев ситуацията е обратна: той виси със страшна сила върху нежен женски врат. Тук орденът е друг – „Петър на шия”.

Сатирикът подлага всичко не на съмнение, а направо на ирония. Дори юбилеят не го омилостивява: „А венеца лавров на добрия си съпруг за дафинов лист съпругата оскуба”. Това е битовият, житейският финал на суетното ни маратонско дефилиране в делника. Тук пък ми дойде наум как хасковлийка по време на екскурзия в района на Дедеагач си осигури дафинов лист за доживотно телешко варено, след като ошмули крайоградно лаврово дърво. Първо се ядосах на този женски Бай Ганьо, сетне размислих, простих и даже се развеселих: тия гърци не са едновремешните, за македонците да не говорим, пък и каква ти олимпиада край Дедеагач.

В сборника откриваме и поплак за провинциалните поети, дето „шест дни през седмицата стихове пишат, а на седмия –отиват на кино”. Отделени са и редове за компромиса: „Изпитвах необходимост да го ръкоплесна, но утре на мене пък кой ще ръкопляска” /”Литературно четене”/. Не е подминат и овчедушният свят, в който „кажеш „А” и чуваш „Бе-е-е”.  В тези времена на притворство и фалш дори дъждът престава да е символ на пречистване и озониране: „Край на хвърлянето прах в очите, вече, братко, ще ти правят кал”. /”Дъжд”/. Стихотворението „Акцент” пък е елегантна гавра с чуждиците, то приключва с една „абнормна любоф”.

Макар че са създавани в различни години, в повечето творби на Петър Марев има постоянни герои: подлецът, предателят, изкушеният мъж. В някои от тях ще срещнем и неочаквани, смели образи. Като този, например: „прокопитва сърцето ми яркочервено”. Неслучайно сборникът завършва с „Песничка за сивия поток”, който „все отнякъде извира”. То е и самопредупреждение: не римувай лековато, думите също могат да отмъщават. Но д-р Марев може да бъде спокоен: думите не му отмъщават, защото той ги приласкава. Като в христоматийното си стихотворение „Изсичане на тополи”. То е от друга книга – на хасковската поетична класика.