Нито една от експертизите, назначени по делото срещу бившия социален министър Емилия Масларова, не успяла да разбере колко струва ремонтът на Дома за социално обслужване в Стара Загора, става ясно от мотивите по делото.

Преди година бившата социална министърка и още петима бяха оправдани по обвинение, че са присвоили 11 млн. лв. пари, предвидени за ремонта на сградата, станал известен като “златния ремонт”.

Една от причините делото, което тръгна през 2010 г., да се забави 5 г., бяха назначените няколко експертизи, които трябваше да кажат какви са ремонтите и колко са стрували, пише 24 часа.

Според съдия Димитрина Ангелова в първата, върху която е градено обвинението, имало много несъответствия между вида на изследваните ремонтирани елементи и отразеното в изводите. При друга вещо лице си позволило да прави и правни изводи. Последната експертиза, с която съдът се занимава половин година, не дала конкретни отговори, защото вещите лица обяснявали изводите си с “практика и опит”. Че точният размер на евентуалната щета за държавата остава неясен, свидетелства и поведението на прокуратурата в пледоариите. Въпреки че иска тежко наказание за Масларова, наблюдаващият прокурор Калин Софиянски също не е бил убеден в размера на присвоените милиони. Вместо за 11 милиона, както пише в обвинителния акт, той е заявил, че присвоените пари са около 8 млн. лева, но оставил на съда да прецени точния размер.

Основният момент в обвинението е, че от държавния бюджет са платени близо 19 млн. лева за основния ремонт и преустройството на сградата, докато реално свършената работа е била за около 7.76 млн. лева, а останалите над 11 милиона са били присвоени от Масларова и подсъдимите с нея.

От мотивите към присъдата обаче се разбира, че нито от първоначалната строително-техническа експертиза, нито от последвалата комплексна, нито от изготвената повторна комплексна експертиза, съдът е успял да разбере колко пари са изхарчени в ремонта в Стара Загора.

"При тази ситуация, дори и извън изложените до момента разсъждения, следва да се приеме, че обвинението, повдигнато и поддържано от прокуратурата, не е доказано", пише съдия Ангелова.

Относно обвинението за присвояване срещу Масларова, за което като съучастници са привлечени собственикът на фирма "Стара Загора 2007" Венцислав Драганов и управителят Михаил Методиев, съдия Ангелова е категорична: "Тази правна конструкция е немислима, тъй като едно лице може да бъде субект на престъплението длъжностно присвояване, ако в негово качество са му поверени съответните пари или вещи със съответна парична равностойност и то се разпорежда неправомерно с тях."

Съдът обяснява в мотивите си, че не може Масларова и Методиев да са съизвършители, както се казва в обвинителния акт, след като Методиев няма длъжностно качество, за да присвоява пари на държавата. В пледоарията си прокурорът сменил тезата си и твърдял, че Методиев се е разпоредил без правно основание с пари на фирмата и така ги присвоил. Съдия Ангелова посочва обаче, че в този случай парите трябва да са получени на правно основание от министерството към фирмата, което пък прави невъзможно съизвършителство с изходна позиция, че Масларова е присвоила 11-те милиона.

Съдът подчертава, че има разнобой и във времето, в което според прокуратурата тримата са участвали в присвояването, "който може да бъде саниран единствено с оправдателна по своя характер присъда."

Недопустимо според СГС е и при извършване на длъжностно присвояване, прокуратурата да повдига обвинение за документна измама, като улесняващо присвояването, когато става дума за един и същ предмет. Съдът посочва, че не може да има присвояване, улеснено от документна измама, защото вредата може да се причини само веднъж. Невъзможна за съда е и конструкция на обвинението, според която Масларова е присвоила милионите, като пък от своя страна е извършила и длъжностно престъпление, тъй като "не може да има два източника на една и съща вреда и не може да има съучастници, които да имат различни обвинения, понеже съучастието е форма на задружна престъпна дейност, извършвана при общност на умисъла".

Обвинението срещу Масларова за престъпление по служба стъпва върху разбирането на прокуратурата, че не е трябвало да одобрява обществената поръчка по договаряне с обявление. Държавното обвинение твърди, че когато е одобрена процедурата по договаряне, вече е била открита обществена поръчка, което е в нарушение на Закона за обществените поръчки, пише Правен свят.

Съдът обаче казва, че Масларова е назначила комисия, която да подготви документите за обществената поръчка, а председателят на комисията уведомил, че не могат да ги подготвят, защото още не е било отстъпено право на строеж, липсвало издадено разрешение за строеж и едва след отстраняване на тези празноти комисията можела да продължи своята работа.

"Тези действия, извършени от подсъдимата Масларова, обаче, не могат да бъдат възприети като стартиращи откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка", посочва съдът и допълва, че началото на процедурата е, когато възложителят взема решение за откриване, с което одобрява обявлението и документацията за участие.

"Позицията на съдебния състав е, че не е била налице първоначално обявена процедура, за да бъде изискуемо нейно прекратяване", се казва в мотивите. В тази връзка е цитирано и решение на Административен съд София-град – с него пък е отменено наказателно постановление, с което Масларова е била санкционирана именно за своето решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка.

"Обемът от факти, предмет на разглеждане в административно-наказателното производство, касаещо тази норма, е идентичен с предмета, рамкиран с обвинителния акт и разглеждан в това наказателно производство. При тази процесуална ситуация с влизане в сила на съдебен акт на АССг, отменящ наложената административна санкция и за да не бъде нарушен принципа non bis in idem, настоящият състав дори само на това основание следва да приеме, че не може да бъде ангажирана отново,този път наказателната, отговорност на подс. М. при идентичност на изложените факти в двете производства – административно - наказателно и наказателно", посочва още в мотивите си съдът.

Интересни са констатациите на СГС и по друга част от тезите на прокуратурата. Според държавното обвинение част от парите на държавата, които трябвало да бъдат инвестирани в ремонта на сграда, всъщност са били похарчени за строителство на хотел и на лични къщи, а след това били представени като разход по договора за ремонт. За съда също е доказано и с показания на свидетели, че са извършвани странични дейности, които били записвани на името на фирмата на Драганов. Оказва се обаче, че обвинението не се е постарало да изясни какви точно ремонти са извършени по къщи и хотел, на каква стойност и дали точно по фактури за тях, министерството е плащало.

Присъдата на СГС не е окончателна и шест години след началото на делото, то може да се придвижи към втората инстанция. Това вероятно ще се случи, тъй като още след прочитането на оправдателните присъди, прокурор Софиянски убедено заяви, че те ще бъдат отменени.