През април, екип учени, включително Стивън Хокинг, оповести революционен нов проект за изследване на междузвездното пространство. В рамките на проекта ще бъде използван нано-космически кораб с размер на пощенска марка, той трябва да се отправи към най-близката звездна система Алфа Кентавър.
Ако успеят да накарат малкия си космически кораб, наречен StarChip, да достигне 20% от скоростта на светлината той ще пристигне до крайната си дестинация след 20 години. Но как ще оцелее електрониката в един толкова малък и уязвим космически кораб в продължение на 20 години във враждебните условия на космоса ?
Основният проблем пред проекта Breakthrough Starshot на Стивън Хокинг, според изследователи от НАСА и Корейския институт за наука и технологии, е радиацията.
Подобно на щетите, които нанася на телата на астронавтите, високоенергийната радиация в космоса може да доведе до сериозни дефекти в силициево-диоксидния слой на нано-космическия кораб. Това означава, че елементите му може да престанат да функционират много преди края на 20-годишното пътешествие.
Какво е решението ? Според екипа решението е да се подбере маршрут, който излага кораба на минимално количество космическа радиация.
Това обаче ще удължи още повече мисията, а дори и минималното количество радиация също би могло да предизвика сериозни щети по миниатюрния апарат.
Друг вариант е да се добави щит, който да намали щетите от космическата радиация – това обаче ще увеличи теглото на кораба и отново ще забави мисията, тъй като по-големият апарат не би могъл да поддържа същата скорост.
Съществува и трети начин - да създадем нанокораб в състояние сам да се справя с щетите от радиацията по пътя си към Алфа Кентавър, с помощта на транзистор с нанопроводници, разработен от изследователи от Корейския институт за наука и технологии. Екипът твърди, че е възможно да се използа електричество за нагряване на "оздравителен" чип във вътрешността на нано-космическия кораб, по този начин ще бъдат отстранени всякакви възможни щети, причинени от космическата радиация.
Идеята е чипът във вътрешността на кораба да се изключва на всеки няколко години от пътуването, в този момент нагряването на транзистора ще отстранява всички възможни дефекти, предизвикани от радиацията. Чипът ще се включва отново, след като е изпълнил предназначението си.
По време на лабораторни тестове с транзистора, нагряващият процес е позволил флаш паметта да бъде възстановена около 10 000 пъти, а динамичната памет с произволен достъп DRAM до 1012 пъти.
И макар, че това е само едно хипотетично решение, което не е рецензирано от други учени, екипът смята, че методът ще направи продължителните междузвездни мисии като Breakthrough Starshot технически постижими.
Разбира се, гаранцията че електрониката ще остане функционална през цялото пътуване, е само парченце от пъзела.
Ако нано-космическия кораб достигне до Алфа Кентавър непокътнат, ще трябва да се справи и с други заплахи, освен космическата радиация, като космическите сблъсъци с газ и прах, например.
По-рано през годината, екипът зад Breakthrough Starshot' изпробва серия експериментални дизайни, за да определи рисковете, и откри че сблъсъците с космически прах биха могли да са особено опасни. Това означава, че все пак трябва да се добави някаква защита.
Предстои да се свърши още много работа преди тази удивителна мисия да стане реалност.
