Десетилетие след влизането в Европейския съюз какво влияние има членството върху България и Румъния? По-добре ли са българите и румънците?

Анализ на „Евронюз“.

Брутният вътрешен продукт бележи увеличение и в двете страни през последните десет години. В България БВП на глава от населението е 41% от средния за ЕС при влизането в съюза през 2007 г., достигайки до 47% през 2015 г. - последната година, за която има налична информация. В същото време в Румъния през 2015 г. БВП е 57%, покачване от отчетените 43% през 2007 г., показват данните на „Евростат“. По-малък е и броят на хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване и в двете държави. В България около 60% влизат в тази категория през 2007 г., а през 2015 г. са 41,3%. В Румъния стойностите спадат от 47% преди десетилетие до 37,4% през 2015 г.

Независимо от тези позитивни индикатори, не всички хора в Румъния усещат промените в портфейлите си, казва румънският политически анализатор Раду Магдин пред „Евронюз“. „Да, може да се каже, че регистрираме икономически растеж, може да се каже, че след икономическата криза Румъния е икономическият тигър на Европа“, каза той.

„Има обаче едно чувство на безсилие, което не е може да се обясни от Европа, в смисъл, че икономическият растеж не може да се отрази в джобовете на хората“, допълва Магдин.

„Структурата на икономиката е базирана основно на износ. Печалбите, които се правят от многонационални компании, се отразяват в растежа, но е много трудно да се отнесе този растеж към джобовете на хората, тъй като те не участват в преразпределението“, посочва политическият анализатор.

Какво се случва с всички българи и румънци, които работят в чужбина? Софийски медии съобщават през 2015 г., че броят на българите, работещи в чужбина (2,5 млн.) е по-голям от работната сила в страната (2,2 млн.). В същото време Румъния има най-бързо растящата диаспора в периода 2000-2015 г. за страна, която не се намира във военен конфликт, по данни на ООН.

„Има огромно изтичане на мозъци“, казва Магдин.

„Истината е, че много малко от тях се връщат след години в чужбина“, допълва той. Въпреки това някои се връщат за кратки периоди, също като работниците в Брюксел, които са помагали на румънския премиер Дачиан Чолош по различни проекти, посочва анализаторът.

„Бих казал, особено в случая на Букурещ, че все повече хора се връщат, дори и в други части на страната“, казва той. „Например аз почивах в Северна Румъния и там имаше цяло село от хора, които са отишли да работят в чужбина, цели семейства, заети в сферата на строителството във Великобритания, и всички те се бяха върнали за Коледа и започват да строят къщи у дома. Фактът, че правят това, означава, че виждат бъдещето си в Румъния“, посочва още Магдин.

И двете държави – и Румъния, и България, имат полза от парите, изпратени вкъщи, показват данни на „Евростат“.

България е получила 456 млн. евро под формата на трансфери с лични средства през 2015 г., което е увеличение от 268,9 млн. евро през 2010 г. Румъния е докарала печалба от 503,7 млн. евро през 2015 г., увеличение от 375,9 млн. евро три години по-рано. Ами всичките пари от Брюксел? От 368-те млн. дадени за удължаване на софийското метро до 355-те млн. евро, отделени за подобряване на водата и инфраструктурата на отпадните води в Румъния, дори и най-пламенният евроскептик няма да може да спори за това, че Брюксел не инвестира в двете държави. Румъния е разпределила 23 млрд. евро за финансовия период 2014-2020 в сравнение със 7,6 млрд. евро за България.

Според Магдин обаче и двете държави са получили милиарди през предишния финансов период до 2013 г. и са използвали зле парите.

„Хората очакваха, че през 2007 г. тези пари просто ще се налеят в страната и след това ще бъдат преразпределени“, казва той. „Ние ръководихме зле управляването на европейските фондове. Става въпрос за идеи, бюрокрация, канцеларщина, но също така и корупция“, допълва Магдин.

„Смятам, че от самото начало имаше липса на визия за това какво трябва да се прави с тези пари. Ние влязохме неподготвени в ЕС“, допълва той. Магдин казва също, че едно от ключовите преимущества на членството в ЕС за Румъния е натискът от страна на Брюксел за справяне с корупцията, което дава положителни резултати, за разлика от България.

По-щастливи ли са българите и румънците? И българите, и румънците са по-щастливи отколкото преди десетилетие, според данни на проучване от „Евробарометър“. Само 36% от българите, запитани през 2007 г., са посочили, че са доволни от живота си, в сравнение с 53% от румънците. До есента на 2016 г. 51% от българите са заявили, че са доволни от живота си, за сметка на 58% от румънците.

„Мисля, че ние имаме начин на мислене за оплакване, харесва ни да вярваме, че нашите държави са най-лошите на света, но това не е вярно“, казва Магдин.

„Хората започват да живеят по-добре, по-щастливи са в държавите си, но нашият типичен навик да критикуваме всичко все още съществува. Ние живеем по-добре, най-вече в големите градове, където инвестициите са повече“, казва той.

Какво е бъдещето на Румъния и България в ЕС? Според Магдин Румъния и България действат на европейската сцена така, сякаш са кандидатки за ЕС, а не пълноправни членове, но по всяка вероятност и двете страни ще се борят за повече присъствие в средносрочен план. Това е така най-вече защото и двете държави се готвят да поемат ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през следващите две години.

В допълнение, посочва Магдин, Румъния може да поиска от Брюксел повече гъвкавост по отношение на размера на нейния дефицит, тъй като новото правителство в страната ще се опита да изпълни предизборните си обещания.

„Понякога човек има усещането, че Румъния и България са заели позицията на добрите деца в блока – понякога прекалено добри и може би невинаги гледащи своите собствени интереси“, казва той.

„Смятам, че това ще се промени, не чрез по-твърд тон от София и Букурещ, но ще видим двете държави да казват „Хора, ние не ви причиняваме никакви проблеми, ние сме еврофили, и двете ще имаме европейско председателство през следващите две години , дайте ни почивка, дайте ни пространство, помогнете ни да представим успешно европейския проект“, допълва още румънският анализатор. 

Текстът е на Крис Харис и е публикуван от "Евронюз".