Аз съм особено загрижен за съдбата на Европейския съюз, който е заплашен да попадне под влиянието на руския президент Владимир Путин.

Неговата концепция за управление е несъвместима с тази на отвореното общество.

Путин не е просто пасивен облагодетелствал се от последните развития, той поработи доста, за да ги постигне. Той откри слабостта на своя режим - че може да експлоатира природните ресурси, но не може да постигне икономически ръст.

Той се почувства застрашен от "цветните революции" в Грузия, Украйна и навсякъде другаде. Първо, той се опита да контролира социалните медии. След това, с един брилянтен ход, той употреби бизнес модела на социалните медии, за да разпространява дезинформация и фалшиви новини, с което дезориентира избирателите и дестабилизира демокрациите. По този начин той помогна на Тръмп да бъде избран.

Същото е вероятно да се случи и на изборите в Европа през 2017 г. в Холандия, Германия и Италия. Във Франция, двамата главни претенденти са близки до Путин и склонни да го прикоткат. Който и от двамата да победи, доминацията на Путин над Европа ще бъде свършен факт.

Надявам се лидерите и народите на Европа да разберат, че това заплашва техния начин на живот и ценностите, с които ЕС бе създаден. Лошото е, че методът, с който Путин дестабилизира демокрацията, не може да бъде използван да възстанови уважението към фактите и балансирания поглед към реалността.

С намаляването на икономическия ръст и излизането на мигрантската криза извън контрол ЕС е на границата на колапса и изглежда обречен да последва съдбата на Съветския съюз от началото на 90-те години на ХХ век.

Тези, които вярват, че ЕС трябва да бъде спасен, за да бъде преосмислен и пресъздаден, трябва да направят каквото могат, за да постигнат по-добър изход. Отворените общества са в криза, а различни затворени общества - от фашистки диктатури до мафиотски държави, се намират във възход.

Как стана така? Единственото обяснение, което намирам, е че избраните лидери се провалиха в това да отговорят на законните очаквания на избирателите и този провал накара избирателите да се чувстват откъснати от преобладаващите версии на демокрацията и капитализма. Много е просто - много хора почувстваха, че управляващите елити откраднаха тяхната демокрация.

Глобализацията има далеко стигащи икономически и политически последствия. Тя донесе известно сближаване между бедните и богатите страни, но увеличи неравенството и в едните, и в другите. В развития свят, печалбите отидоха главно у големите собственици на финансов капитал, които са по-малко от 1% от населението. Липсата на преразпределителни политики е главният източник на неудовлетвореност, който враговете на демокрацията използват.

Има обаче и други фактори за разпада на ЕС... ЕС е предприел погрешна политика след финансовата криза през 2008 г. и е разделил континента на държави кредиторки и държави длъжници. Като особено погрешна той смята политиката на строгите финансови ограничения.

Демокрацията се намира в криза. Дори САЩ, водещата демокрация в света, избра за президент един възможен диктатор. Въпреки че Тръмп смекчи реториката, откакто беше избран, той не е променил нито поведението си, нито съветниците си. неговият кабинет е събрал некомпетентни екстремисти и пенсионирани генерали...

Аз съм уверен, че демокрацията ще надделее в САЩ. Конституцията и институциите са достатъчно силни да устоят на ексцесиите на изпълнителната власт, за да не позволят на един вероятен диктатор да стане истински такъв.