Емил Д. Кузманов, Фондация Анимал Програмс
В началото на 2008 г. мнозинството от защитниците на животни в България отчете голям успех с приемането на първия у нас Закон за защита на животните. Същите активисти уверяваха, че законът предвижда хуманен контрол на популацията от кучета, защото постановява стерилизация на безстопанствените кучета. Според тях, тази отдавна възприета от София политика се отъждествява с най-добрата световна практика. Но ние можем да се уверим, че Столична община и тази година е похарчила над един милион лева за кастрация, и отново не е постигнат осезаем прогрес.
В края на отминалата година научихме за пореден успех в името на животните. Регионална Ветеринарна Служба - Хасково е разпоредила затварянето на общинския кучкарник. Оптимистичното прессъобщение на Фондация Четири Лапи - България внушава, че общината трябва да предприеме контрол на популацията, като устрои своего рода кастрационна клиника за блуждаещите кучета, т. е. да приложи модела на София. По-рано тази фондация бе сред главните участници в изготвянето на споменатия горе Закон за защита на животните.
И преди, и сега представителите на Четири Лапи се опитват да смесват действителните проблеми на популацията с последствията. Те очевидно предпочитат да забравим, че основната популация се състои от кучета, отглеждани в частните имоти; че в сравнение с безстопанствената, тя е многократно по-голяма; и че разполага с повече ресурси за отглеждане на потомството. Съвсем логично, свръхпопулацията в София и Хасково възникна в началото на 90-те, когато броят на безотговорно отглежданите кучета рязко нарастна. Оттогава досега основен проблем остава масовото възпроизводство при тези животни. У нас излишните кучета от частните имоти много лесно попадат на улицата и възстановяват числеността на блуждаещата популация. В големия град прииждат безстопанствени животни дори и от съседните селища. Но в цялостния процес на репродукция те не са нищо повече от видимия резултат.
Очевидно, никоя община няма да постигне напредък по отношение на свръхпопулацията само чрез "лекуване на синдрома". Затова, изготвяйки програма за управление на своята популацията от кучета, всяка община трябва първо да се поинтересува от успешните стратегии, прилагани по света. Сериозен пример за прогрес дава Окръг Сан Матео в Калифорния. Местната организация за закрила на животните - Peninsula Humane Society & SPCA - днес обобщава, че в средата на 70-те са били приютявани около 45 хил. нежелани кучета и котки годишно. Понастоящем този брой е едва около 10 хил. годишно, като практически всички здрави животни биват задомявани. Спадът в постъплението започва, след като стерилизацията на домашните любимци става общоприета практика. За целта са предприети програми за образоване на населението (включително на учениците); и е осигурена евтина и безплатна ветеринарна услуга.
Политиката за ефективно управление на популацията може да бъде оценена и възприета от Община Хасково. Но тази действителна алтернатива на евтаназията досега сякаш остава напълно непозната за местната власт у нас. Това неведение в най-голяма степен се дължи на странното поведение на популярни неправителствени организации за закрила на животните.
Ако и в Хасково бъде наложена едностранчивата практика от София, ние не ще можем да очакваме действително и устойчиво намаляване числеността на свръхпопулацията там; нито постигането на каквито и да било стандарти за благополучие на самите животни. Няма да е възможно оцеляването навън на всички прииждащи кучета. Законът постановява поемането на персонална отговорност за животните по кварталите, но действителната ситуация би направила това невъзможно. Ще е невъзможна дори и тяхната регистрация, която също е предвидена в закона. В подобен случай ресурсът ще бъде хвърлян нахалос, изцяло за обслужването на един самоцелен и вече провален модел. Както в София, облагодетелствани от такъв развой ще са нелегалните ловци на безстопанствени кучета, вместо самите кучета.
Този текст пристигна на електронната поща на Haskovo.net вероятно по повод публикацията за затварянето на кучешкия приют. Публикуваме го без редакторска намеса.
Телефони за връзка с автора: 02/8655623; 0877690240
В началото на 2008 г. мнозинството от защитниците на животни в България отчете голям успех с приемането на първия у нас Закон за защита на животните. Същите активисти уверяваха, че законът предвижда хуманен контрол на популацията от кучета, защото постановява стерилизация на безстопанствените кучета. Според тях, тази отдавна възприета от София политика се отъждествява с най-добрата световна практика. Но ние можем да се уверим, че Столична община и тази година е похарчила над един милион лева за кастрация, и отново не е постигнат осезаем прогрес.
В края на отминалата година научихме за пореден успех в името на животните. Регионална Ветеринарна Служба - Хасково е разпоредила затварянето на общинския кучкарник. Оптимистичното прессъобщение на Фондация Четири Лапи - България внушава, че общината трябва да предприеме контрол на популацията, като устрои своего рода кастрационна клиника за блуждаещите кучета, т. е. да приложи модела на София. По-рано тази фондация бе сред главните участници в изготвянето на споменатия горе Закон за защита на животните.
И преди, и сега представителите на Четири Лапи се опитват да смесват действителните проблеми на популацията с последствията. Те очевидно предпочитат да забравим, че основната популация се състои от кучета, отглеждани в частните имоти; че в сравнение с безстопанствената, тя е многократно по-голяма; и че разполага с повече ресурси за отглеждане на потомството. Съвсем логично, свръхпопулацията в София и Хасково възникна в началото на 90-те, когато броят на безотговорно отглежданите кучета рязко нарастна. Оттогава досега основен проблем остава масовото възпроизводство при тези животни. У нас излишните кучета от частните имоти много лесно попадат на улицата и възстановяват числеността на блуждаещата популация. В големия град прииждат безстопанствени животни дори и от съседните селища. Но в цялостния процес на репродукция те не са нищо повече от видимия резултат.
Очевидно, никоя община няма да постигне напредък по отношение на свръхпопулацията само чрез "лекуване на синдрома". Затова, изготвяйки програма за управление на своята популацията от кучета, всяка община трябва първо да се поинтересува от успешните стратегии, прилагани по света. Сериозен пример за прогрес дава Окръг Сан Матео в Калифорния. Местната организация за закрила на животните - Peninsula Humane Society & SPCA - днес обобщава, че в средата на 70-те са били приютявани около 45 хил. нежелани кучета и котки годишно. Понастоящем този брой е едва около 10 хил. годишно, като практически всички здрави животни биват задомявани. Спадът в постъплението започва, след като стерилизацията на домашните любимци става общоприета практика. За целта са предприети програми за образоване на населението (включително на учениците); и е осигурена евтина и безплатна ветеринарна услуга.
Политиката за ефективно управление на популацията може да бъде оценена и възприета от Община Хасково. Но тази действителна алтернатива на евтаназията досега сякаш остава напълно непозната за местната власт у нас. Това неведение в най-голяма степен се дължи на странното поведение на популярни неправителствени организации за закрила на животните.
Ако и в Хасково бъде наложена едностранчивата практика от София, ние не ще можем да очакваме действително и устойчиво намаляване числеността на свръхпопулацията там; нито постигането на каквито и да било стандарти за благополучие на самите животни. Няма да е възможно оцеляването навън на всички прииждащи кучета. Законът постановява поемането на персонална отговорност за животните по кварталите, но действителната ситуация би направила това невъзможно. Ще е невъзможна дори и тяхната регистрация, която също е предвидена в закона. В подобен случай ресурсът ще бъде хвърлян нахалос, изцяло за обслужването на един самоцелен и вече провален модел. Както в София, облагодетелствани от такъв развой ще са нелегалните ловци на безстопанствени кучета, вместо самите кучета.
Този текст пристигна на електронната поща на Haskovo.net вероятно по повод публикацията за затварянето на кучешкия приют. Публикуваме го без редакторска намеса.
Телефони за връзка с автора: 02/8655623; 0877690240
Сотир
Сотир
Имай доблестта да отговориш !