След като идния вторник Джордж Буш напусне Белия дом, след себе си той ще остави нарастващ в геометрична прогресия бюджетен дефицит. *
Към момента той възлиза на повече от 455 милиарда долара, а икономисти очакват тази година да надмине и 1 трилион долара. Това изключително ще затрудни администрацията на новия предизент на страната Барак Обама при осъществяването на стимулиращите пакети, насочени към здравеопазването, образованието, околната среда и инвестициите.
Продължаващият спад на най-голямата икономика в света ще задълбочи още бюджетния дефицит. Някои прогнози сочат, че икономиката на САЩ ще се срине с още 2,2 на сто през тази година.
Очаква се с поне 6,6 процента да се свият и постъпленията в бюджета от данъци и такси, а междувременно се очаква правителството да похарчи 50 милиарда долара и дори два пъти повече за помощи за безработните.
Планът Поулсън също "подхрани" дефицита. Правителството вече инжектира 350 милиарда от отпуснатите 700 милиарда долара за стимулиране на финансовата и банковата системи на САЩ. Днес Сенатът одобри отпускането на останалите 350 милиарда долара от спасителния план за финансовия сектор, поискани от новоизбрания президент Барак Обама за съживяване на кредитите за недвижимо имущество.
Една известна част от тези пари ще бъдат възстановени на държавата, но експерти изчисляват, че този харч ще прибави още 180 милиарда долара към дефицита.
Помощта за ипотечните гиганти Fannie Mae и Freddie Mac също ще се отрази с около 240 милиарда долара.
Още повече, че Барак Обама подготвя икономически стимули за повече от 800 милиарда долара, който също ще спомогне за увеличаването на недостига.
От кабинета коментират, че нямат друг избор, освен да се борят агресивно за възстановяването на страната от тежката криза, която я обзе, но това несъмнено ще увеличи дефицита. Те прогнозират, че в следващите години той ще бъде в още по-големи размери и ще премине безпрецедентна граница.
Но колко далеч може да се стигне?
Преди икономическата криза два фактора спомогнаха за нарастването на дефицита: намаляването на данъците и таксите и войната с Ирак.
Администрацията на Джордж Буш на два пъти намали данъците - през 2001 и 2003 година, което сви постъпленията в бюджета от над 1 трилион долара през 2000 г. с 200 милиарда долара до 800 милиарда през 2004 година.
Барак Обама беше категоричен, че ще промени това, поне що се отнася до богатите американци, но ще запази данъчните облекчения з всички, чиито доходи не надвишават 250 000 долара годишно.
Въпреки това, все още не е ясно, дали новата администрация няма да бъде принудена да предприеме ново намаляване на данъците в борбата с рецесията.
Войната в Ирак струваше значително над предвиденото от администрацията на Буш. Годишните разходи за отбрана възлизаха на 295 милиарда долара през 2000 година и се удвоиха до 547 милиарда долара през 2007 година.
Големи усилия правителството полага да намали разхищенията на някои конгресмени, които харчат за лични цели, а по някакъв начин успяват да оправдават разходите. Все пак, експертите са изчислили, че подобни неправомерни харчове не са чак такова перо в бюджетния дефицит.
В дългосрочен план администрацията на Буш увеличи разходите по различните социални програми. В последните 40 години тези харчове са нараснали драматично - от 60 милиарда долара през 1968 година до над 1 трилион долара през 2007 година.
Към момента той възлиза на повече от 455 милиарда долара, а икономисти очакват тази година да надмине и 1 трилион долара. Това изключително ще затрудни администрацията на новия предизент на страната Барак Обама при осъществяването на стимулиращите пакети, насочени към здравеопазването, образованието, околната среда и инвестициите.
Продължаващият спад на най-голямата икономика в света ще задълбочи още бюджетния дефицит. Някои прогнози сочат, че икономиката на САЩ ще се срине с още 2,2 на сто през тази година.
Очаква се с поне 6,6 процента да се свият и постъпленията в бюджета от данъци и такси, а междувременно се очаква правителството да похарчи 50 милиарда долара и дори два пъти повече за помощи за безработните.
Планът Поулсън също "подхрани" дефицита. Правителството вече инжектира 350 милиарда от отпуснатите 700 милиарда долара за стимулиране на финансовата и банковата системи на САЩ. Днес Сенатът одобри отпускането на останалите 350 милиарда долара от спасителния план за финансовия сектор, поискани от новоизбрания президент Барак Обама за съживяване на кредитите за недвижимо имущество.
Една известна част от тези пари ще бъдат възстановени на държавата, но експерти изчисляват, че този харч ще прибави още 180 милиарда долара към дефицита.
Помощта за ипотечните гиганти Fannie Mae и Freddie Mac също ще се отрази с около 240 милиарда долара.
Още повече, че Барак Обама подготвя икономически стимули за повече от 800 милиарда долара, който също ще спомогне за увеличаването на недостига.
От кабинета коментират, че нямат друг избор, освен да се борят агресивно за възстановяването на страната от тежката криза, която я обзе, но това несъмнено ще увеличи дефицита. Те прогнозират, че в следващите години той ще бъде в още по-големи размери и ще премине безпрецедентна граница.
Но колко далеч може да се стигне?
Преди икономическата криза два фактора спомогнаха за нарастването на дефицита: намаляването на данъците и таксите и войната с Ирак.
Администрацията на Джордж Буш на два пъти намали данъците - през 2001 и 2003 година, което сви постъпленията в бюджета от над 1 трилион долара през 2000 г. с 200 милиарда долара до 800 милиарда през 2004 година.
Барак Обама беше категоричен, че ще промени това, поне що се отнася до богатите американци, но ще запази данъчните облекчения з всички, чиито доходи не надвишават 250 000 долара годишно.
Въпреки това, все още не е ясно, дали новата администрация няма да бъде принудена да предприеме ново намаляване на данъците в борбата с рецесията.
Войната в Ирак струваше значително над предвиденото от администрацията на Буш. Годишните разходи за отбрана възлизаха на 295 милиарда долара през 2000 година и се удвоиха до 547 милиарда долара през 2007 година.
Големи усилия правителството полага да намали разхищенията на някои конгресмени, които харчат за лични цели, а по някакъв начин успяват да оправдават разходите. Все пак, експертите са изчислили, че подобни неправомерни харчове не са чак такова перо в бюджетния дефицит.
В дългосрочен план администрацията на Буш увеличи разходите по различните социални програми. В последните 40 години тези харчове са нараснали драматично - от 60 милиарда долара през 1968 година до над 1 трилион долара през 2007 година.
