За последните 10 години около 80 000 млади българи са учили или учат извън България. Това заяви за БГНЕС Бистра Илиева, управител на консултантска къща и организатор на 28-то европейско изложение за образование в чужбина.
На изложението в столичен хотел са представени 20 университета от различни държави, като Холандия, Швейцария, Великобритания, Германия, Дания, Испания. Има представители на университети, пансионатни училища и езикови центрове от Европа и Америка, които да представят програмите си пред българските кандидати.
Кандидатите могат да получат информация за възможностите и как да подготвят най-добре кандидатурата си. Търсените дестинации, показани през годините, са Великобритания, като традиционна дестинация, защото има най-много разнообразни програми, които представя.
Холандия също се намести на едно от водещите позиции, защото правителството им вложи много инвестиции в разработването на програми на английски език. Дания винаги е била предпочитана, но тази година правителството им затяга режима, тъй като те биха искали да вземат само селектирани студенти, които са подбрани, за да могат да реализират тяхната си икономика, и да не се връщат в своите държави.
Тази година Швеция е много интересна като дестинация, защото шведското правителство също отвори много програми на английски - над 800. Германия традиционно е интересна с това, че има силна икономика, университети, които са на световно ниво.
Водещите пансионатни училища във Великобритания и Швейцария дават стипендии за българските кандидати, които стигат до 50% или 100% спортни стипендии. Каталогът за езиковите ваканции също е готов.
През последните 10 години интересът на младите за образование извън родината се запазва. Великобритания приема на година около 1800 български деца, в Холандия са 1700, в Германия - над 2000.
"Може би това са търсещите, активните млади българи, които имат високи постижения. Те искат качественото европейско образование. Предимно се търсят компютърните науки, икономика, психология. Тази година има интерес и към инженерните специалности. Предпочитани са дисциплини като дизайн, арт, медицина. Около 90% от българските студенти успяват да завършат висшето си образование в чужбина. Българският млад човек знае, че когато инвестира в себе си, е сериозен", смята Бистра Илиева.
Според нея студентите ни избират чуждите университети, заради международната среда, практическата част на обучението, използването на водещите достижения в науката, преподавани от водещи професори, връзката на университетите с бизнеса и възможността за реализация.
"Ние също имаме добри университети, но те трябва да се отворят към повече практическа насоченост, връзки с бизнеса, инвестиции в ресурси. Ние не загърбваме българското образование, то е качествено, но трябва да бъде осъвременено и да стигне нивото на другите си колеги по света", допълни тя.
Тенденцията в момента е почти всички европейски университети да имат програми на английски. "Затова казваме на младите хора, че задължително трябва да владеят английски език, за да имат по-голям избор. Традиционно и децата, които знаят немски и френски биха могли да кандидатстват във Франция и Германия. Младите желаят да се върнат в България, което е най-важното, но трябва да намерят мястото, където да върнат инвестицията, която са вложили в себе си", посочи още организаторът на изложението.
Антоанета, която е на 18 години, например се е насочила към два испански университета и има желание да учи психология. "Много ми харесва испанската култура, кухня и манталитетът на испанците. Бих дала шанс и на българското образование, но по-скоро бих могла да се върна след като завърша в чужбина. Някои държави са се отворили много повече към науката и имат по-голяма степен на информация", каза още Антоанета.
