Компютрите могат да класифицират рака на кожата, също толкова успешно колкото и лекарите, поне това твърди новопроведено изследване фокусирано върху ролята на изкуствения интелект в сферата на здравеопазването.
Американски изследователи са категорични, че новата им система, базирана на разпознаване на изображения, може да се разработи за смартфони, като по този начин ще даде възможност на повече хора да определят дали кожните им лезии са причина за безспокойство, без нуждата от скъпоструващи прегледи.
Според Световната Здравна организация, ракът на кожата се среща при един на всеки трима раковоболни пациенти в света. Броят на случаите се увеличава.
Тъй като заболяването най-често се открива при визуален преглед, Андре Естева - докторант от Станфордския университет и съавтор на изследването и колегите му – специалисти по дерматология и изкуствен интелект, създали компютърна система, способна да извършва скрининг.
В основата на системата е клас от алгоритми, използвани за създаването на изкуствен интелект. При захранването на тези алторитми с голям обем сортирани данни, те се научават да разпознават определени модели и взаимодействия. След известно обучение, алгоритмите могат да се използват и за категоризиране на несортирана информация.
За направата на системата, екипът прибегнал до алгоритъм за обучение, разработен от Google, който вече бил запознат с 1.28 милиона изображения на обекти, като котки, кучета и чаши. Естева и колегите му захранили системата с още 127 000 медицински изображения на кожни лезии, появили се в резултат на множество кожни заболявания.
След това учените изпровали уменията на системата да класифицира видовете кожен рак като и представили близо 2 000 непознати за нея изображения на кожни лезии, чието естество било предварително определено след направена биопсия. Резултатите от анализа на близо 400 изображения били сравнени с преценката на поне 21 дерматолози.
Резултатите разкрили, че системата не отстъпва на лекарите, а в някои случаи се справя и по-добре от тях, в различаването на карциноми и меланоми от обикновените доброкачествени кожни образувания като бенки.
Дерматолозите класифицирали правилно 95% от злокачествените лезии и 76% от бенките. За сравнение, алгоритъмът определил успешно 96% от злокачествине измемения по кожата и 90% от доброкачествените.
Макар Естева и колегите му да твърдят, че системата трябва да премине клинични изпитвания, те вярват че подходът им е обещаващ и би могъл да се използва и в други клонове на медицината.
Компютърният учен Богуслоу Обара подчертава, че обемът и сложността на данните били впечатляващи. Според него експериментът демонстрира, че алгоритмите ще навлизат все повече в ежедневието ни в бъдеще.
Аджали Махто, британски дерматолог също споделя възхищенито си от новата технология и потенциала и да подобри достъпа до дерматологични услуги, в момент в който случаите на рак на кожата продължават да се увеличават.
Тя обаче предупреждава, че системата трябва да бъде надлежно тествана преди да навлезе в широка употреба. Технологията няма да замени дерматолозите, защото често при прегледа лекарите откриват рак на кожата на места различни, от тези първоначално предизвикали безспокойство у пациентите.